През септември скъпата енергия ускори нивото на инфлацията в Германия над границата от четирите процента за първи път от почти 28 години. Цените на стоките и услугите са се повишили средно с 4,1%, потвърди в сряда своя по-ранна оценка Федералната статистическа служба. Това е най-високото ниво от декември 1993 г., когато инфлацията, подхранвана от бума на обединението, дори се ускори до 4,3%. През август поскъпването бе с 3,9 процента, а през юли - 3,8 процента.
През следващите месеци се очаква нивото да стигне близо 5%, тъй като компаниите все още не са предали напълно нарастването на разходите от повишените цени на материалите на потребителите си. В резултат на нарастващия дефицит много търговци на дребно сега също искат да повишат цените си, установи в своята анкета сред компаниите германският институт Ifo. „Индустрията обяви повишаване на цените и това сега неизбежно се отразява на търговците на дребно“, казва пред германския Handelsblatt експертът от Ifo Клаус Волрабе.
Тенденциите в енергетиката отново са отговорни за увеличението през септември: енергията струва с 14,3% повече от година по-рано. „Базовите ефекти бяха от съществено значение за това развитие, тъй като сравняваме текущите цени с много ниските цени от предходната година“, казва Кристоф-Мартин Май ръководител на секция "Потребителски цени" във Федералната статистическа служба.
„Темпото на увеличение на цените се ускори за трети пореден месец. Това се дължи основно на базовите ефекти, тъй като сравняваме текущите цени с много ниските цени от предходната година. Данъкът за въглеродния диоксид, въведен в началото на годината, имаше особено сериозен възходящ ефект върху темповете на увеличение на цените по отношение на енергийните продукти", коментира Май.
Така например цената на мазута се повиши особено рязко – със 76,5%, както и на горивата и бензина - с 28,4%. Природният газ (плюс 5,7 процента) и електричеството (плюс 2,0%) също струват повече от година по-рано.
Цените на храните се повишиха над средното ниво
Цените на храните също се повишиха със средно ниво от 4,9%. Зеленчуците дори струват с 9,2 процента повече, докато млечните продукти и яйцата са с 5,5 процента по-скъпи. Освен това потребителските стоки като превозни средства (плюс 6,4%) или мебели и осветление (плюс 4,4%) също поскъпват значително. Услугите струват с 2,5% повече, като наемите на апартаменти се увеличават с 1,4%.
Силната инфлация обаче се дължи и на временни еднократни ефекти. Те включват изключително ниското начално ниво за цените на суровините, пандемията и свързаните с блокирането последици или временното намаляване на ДДС в рамките на борбата с причинената от коронавируса криза през втората половина на 2020 г.
Хармонизираната потребителска инфлация (индекс HICP по общите европейски стандарти) пък нарасна през септември с 0,3% спрямо август и също се ускори на годишна база до 4,1% от 3,4% месец по-рано. Това е най-високата хармонизирана инфлация в Германия от януари 1997 г., откогато започнаха да се калкулират данните за индекса HICP.
Според предварителните данни инфлацията в еврозоната се е ускорила значително до 3,4% през септември – най-високото ниво от 13 години.
Цените на природния газ в Европа достигнаха рекордни стойности
Икономистите не са единни колко дълго ще продължи инфлацията. „Инфлационният натиск ще остане много висок до края на годината“, казва Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания в Манхайм. От негова гледна точка нещата ще се подобрят чак през януари, когато изтичат много еднократни ефекти. „Сигурно е, че след това инфлацията отново ще спадне от сегашното си ниво. Въпреки това е напълно неясно колко бързо отново може да се достигне умерено ниво от около 2%. За 2022 г. този въпрос е отворен".
„Цените на изкопаемите горива като петрол и газ ще продължат да растат в бъдеще“, казва президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацшер. „Това е нещо добро, защото е част от интелигентна стратегия по отношение на опазването на климата“. По думите му политиците трябва по-специално да предоставят финансови облекчения на хора с ниски доходи, но не и на най-високоплатените лица или компании. „Продължителната висока инфлация е много малко вероятна и би била по-скоро проблем с лукса, защото това ще изисква постоянно процъфтяваща икономика“, каза Фрацшер. „Ето защо няма причина да се страхуваме и политиците не трябва да участват в популистките тактики за плашене“.
Самата Европейска централна банка (ЕЦБ) повиши значително прогнозата си за инфлацията през септември. За тази година сега се очаква темп на увеличение от 2,2% за еврозоната. След това тя смята, че ще са налице по-ниски стойности - 1,7% за 2022 г. и 1,5% за 2023 г.
От гледна точка на икономистите дали инфлацията ще се задържи по-дълго ще зависи преди всичко от това дали заплатите също се повишават по-силно. Засега това все още не се доказва от данните.
07:07 | 11.09.22 г.