Инфлацията в Испания достигна 13-годишен връх през септември, след като цените на потребителските стоки са нараснали с 4% на годишна база, сочат официални данни, цитирани от Ройтерс. Те засилват натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) за затягане на политиката, допълва агенцията.
Най-високото равнище на инфлацията от септември 2008 г., когато тя достигна 4,5%, се дължи на разходите за енергия и в по-малка степен на цените на туристическите пакети, горивата и смазочните масла, сочат данни на испанския Национален статистически институт.
Испания, която е една от първите страни от еврозоната, публикуваща данни за инфлацията за септември, отчита и едно от най-бързите покачвания на цените на 12-месечна база.
Данните на испанската статистика сочат още, че хармонизираният индекс на цените на потребителските стоки е нараснал с 4% на годишна база през септември, което също е 13-годишен връх, спрямо 3,3% през август. Анкетирани от Ройтерс анализатори очакваха покачване на цените с 3,7%.
На фона на стабилното засилване на натиска върху цените заради различни фактори – от по-високите цени на енергията до проблемите при веригите за доставка, лихвите в еврозоната се повишават през последните седмици.
Анализатори, банкери и регулатори твърдят, че ръстовете на цените са временни, въпреки че е спорно кога ще има връщане към целта на централните банки от 2%.
„Ускоряването на инфлацията е временно и има консенсус по този въпрос, но изглежда, че то ще продължи по-дълго от първоначалните очаквания“, коментира в сряда Хосе Антонио Алварес, главен изпълнителен директор на най-голямата испанска банка Santander.
Резкият ръст на цените на енергията тласна нагоре и цените на индустриалните стоки в Испания с повишение от 18% на годишна основа – най-бързия темп от май 1980 г. По-високите цени на индустриалните стоки обикновено се прехвърлят върху цените на потребителските стоки, поне отчасти, в рамките на седмици.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард призова във вторник за предпазливост преди затягането на ултраразхлабената политика на ЕЦБ, като заяви, че банката ще реагира само при трайно ускоряване на инфлацията, докато в момента тя не вижда признаци за повсеместен ръст на цените.
Макар че инфлацията може да се забърза до 4% до края на тази година, или два пъти повече от определената цел, Лагард заяви, че след това ръстът на цените бързо ще се върне под целта на банката и ще остане под 2% през идните години.
Голяма промяна в паричната политика все пак се очаква през декември, когато банката вероятно ще реши да прекрати пандемичната си програма за извънредни стимули на стойност 1,85 трлн. евро.