Турската централна банка неочаквано намали основния си лихвен процент в четвъртък, рискувайки да причини нова волатилност на курса на лирата на фона на високата инфлация и отразявайки дългата сянка, хвърлена от президента Реджеп Тайип Ердоган върху паричната политика. Веднага след решението курсът на лирата пое надолу, предава Bloomberg.
Комисията по паричната политика намали ключовата седемдневна обратна репо лихва със 100 базисни пункта до 18%. Всички, с изключение на един от 23-те икономисти, анкетирани от Bloomberg, прогнозираха, че лихвеният процент ще остане на ниво от 19%.
Турската инфлация неочаквано се ускори до 19,25% през миналия месец, като тласна реалната доходност по облигациите на страната под нулата за първи път от октомври. Но гуверньорът Шахап Кавджъоглу измести фокуса по-рано през септември към основната инфлация, която премахва нестабилните продукти, като храна и енергия, и е с почти 250 базисни пункта по-ниска от общата.
Тази промяна в политиката може да е била вдъхновена от призива на Ердоган за по-ниски лихвени проценти. Президентът обеща по-евтини разходи по заеми и по-бавна инфлация от този месец, а неспазването на този призив можеше да коства поста на управителя на централната банка. Кавджъоглу, който запази показателя непроменен за пето поредно заседание миналия месец, е четвъртият управител на централната банка от 2019 г. насам, като президентът уволни и тримата му предшественици.
Ердоган, чиято управляваща „Партия на справедливостта“ в продължение на десетилетия основава своя изборен успех на бързите нива на икономически растеж, проповядва неортодоксалната доктрина, че по-високите лихвени проценти стимулират цените, а не ги задържат. Когато икономиката потъна по време на пандемията, подкрепата за Ердоган и неговата партия спадна.
Единственият анализатор, който прогнозира намаляване на лихвения процент, беше Ибрахим Аксой, базираният в Истанбул главен икономист в HSBC Asset Management Turkey. Аксой, който е лидер по прогнозите от проучванията на Bloomberg за турските решения за лихвените проценти за последните две години, очакваше намаление на лихвения процент от 50 базисни пункта поради скорошния акцент на гуверньора върху основната и очакваната инфлация. „В случай на изненадващо намаляване на лихвата, двойката долар/лира може да тества рекордно високото ниво на 8,80“, каза той преди решението.
Сегашното решение крие рискове за нови сътресения за лирата, която вече поевтиня с повече от 16% спрямо долара, откакто гуверньорът пое управлението на 20 март. Инвеститорите често критикуват централната банка за твърде бързата отмяна на затягането и твърде бавната реакция на рисковете от август 2018 г., когато лирата загуби около една четвърт от стойността си.
Валутата се обезцени след решението и се търгуваше с понижение от 1,2% до 8,7606 лири спрямо долара в 14:15 часа.
21:10 | 12.09.22 г.