Като цяло прогнозата е за още четири стъпки на повишения до края на 2022 г. до лихвен процент от 1,25 процента.
„Все още вярваме, че Norges Bank ще трябва да преразгледа пътя напред“, каза пред Bloomberg анализаторът на Nordea Дан Чеков. „Четири повишения на лихвените проценти са много вероятен резултат за следващата година“.
Норвежката крона беше на ниво от 10,0756 крони за евро след решението, след като се докосна до най-силното си ниво от три месеца.
„Нормализиращата се икономика сега подсказва, че е целесъобразно да се започне постепенно нормализиране на лихвените проценти“, се казва в изявление на губернатора на централната банка Ойстайн Олсен. „Въз основа на текущата оценка на Комисията за перспективите и баланса на рисковете лихвеният процент най-вероятно ще бъде повишен още през декември“.
Решението отразява по-бързото от очакваното възстановяване в най-богатата скандинавска икономика на база икономическо производство на глава от населението, както и по-голямата налична парична гъвкавост поради фискалната подкрепа, предоставена от фонда на страната в размер на 1,4 трилиона долара, създаден от приходите от производството на петрол.
Позицията на Норвегия контрастира с тази на регионалните ѝ конкуренти (например Швеция), които възприемат много по-"гълъбови" позиции, за да насърчат възстановяването след блокиранията, свързани с пандемията. Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“.
Ходът от четвъртък е акцент в ключовата седмица за глобалната парична политика, като най-малко 15 решения на централни банки тази седмица отговарят по различен начин на различни етапи на възстановяване и свързаните с тях повишения на инфлацията.
В навечерието на случилото се в Норвегия бразилските власти повишиха лихвения процент с цял процентен пункт, докато Федералният резерв заяви, че скоро може да започне да намалява покупките на облигации. Съвсем наскоро централните банки в Чехия, Унгария, Южна Корея и Исландия също затегнаха своята парична политика. Швейцарската централна банка пък запази свръхниските си лихви без промяна.