Инвеститорите, които очакват пренастройка от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно бъдещето на програмата ѝ за изкупуване на облигации в условия на пандемия през септември, вероятно ще бъдат разочаровани, споделя членът на Управителния съвет на регулатора и ръководител на централната банка на Латвия Мартинс Казакс.
С близо 600 милиарда евро, които са останали за изразходване и очаквания, че програмата ще продължи поне до края на март следващата година, би било твърде рано да се решава дали покупките трябва да продължат или да бъдат прекратени, споделя Казакс в интервю за Bloomberg.
Броят на новозаразените с коронавирус в голяма част от Европа отново нараства на фона на разпространението на делта варианта на заразата. Това може да доведе до въвеждането на нови ограничителни мерки от страните членки на Европейския съюз (ЕС).
„Като се има предвид несигурността, като се има предвид колко време остава, няма нужда да се взема подобно решение“, посочва Казакс. „Ще го обсъдим, но в момента това все още би било прибързано", добавя той.
Срещата на ЕЦБ е предвидена за септември, когато ще бъдат представени новите прогнози относно икономиката на еврозоната.
Казакс призова инвеститорите да бъдат търпеливи в очакване на резултатите за това кога и как ще бъде прекратена програмата за спешно изкупуване на облигации. Следващата планирана възможност за подобно решение след септември ще бъде на заседанието на ЕЦБ на 28 октомври.
„Малко вероятно е да излезем в края на март 2022 г. и да кажем, че това е всичко, свършихме работата си и я прекратяваме“, изтъква Казакс. „Бихме искали да предупредим пазарите предварително - но само доколкото е възможно“, добавя той.
Рискът за икономическите перспективи нараства напоследък, като експертите са загрижени, че разпространението на по-заразния делта вариант на коронавируса може да предизвика нови ограничения в региона. Бизнес активността нараства с по-бавни темпове от първоначално отчетените през юли, сочи проучване.
ЕЦБ е в процес на прилагане на нова стратегия за ускоряване на инфлацията, следвайки своя 18-месечен преглед. Представителите на регулатора се ангажираха миналия месец да се въздържат от повишаване на лихвените проценти, докато новата цел от 2% за растеж на потребителските цени не постигне устойчивост в прогнозите.
Малко по-високата цел за инфлацията и актуализираните насоки на ЕЦБ предизвикаха спекулации сред икономистите относно това дали служителите на регулатора ще засилят стимулите за постигането ѝ.
Казакс предположи, че времевата рамка, а не темпа на подкрепата, ще бъде засегната.
„Ако постигането на целта за инфлацията за устойчиво ниво от 2% отнеме повече време, тогава да, това означава, че повишенията ще дойдат по-късно в играта“, добавя той.
В същото време ангажиментът на ЕЦБ относно лихвите ще помогне на финансовите пазари да разберат по-добре и да предвидят бъдещата ѝ политика, изтъква Казакс. „И е много вероятно по-голямата яснота всъщност да тласне инфлацията към 2% по-рано и по този начин да намали нуждата от политическа подкрепа“, добавя централният банкер.
Казакс отхвърли критиките, изразени от колегите му Йенс Вайдман и Пиер Вунш, че ангажиментът на ЕЦБ за лихвите обхваща твърде дълъг период от време.
„Настоящите ни насоки за бъдещето на лихвите са балансиран възглед за това как можем да реагираме, когато видим, че инфлацията се доближава до 2%. Дали това ни връзва ръцете твърде много или твърде далеч в бъдещето? Не мисля", изтъква Казакс. "Ако установим, че това не е подходящо за дадената икономическа ситуация, тогава можем да коригираме нашите бъдещи насоки", заключва централният банкер.
12:29 | 14.09.22 г.