Турската лира възстанови част от загубите си за годината през юли

Турската лира възстанови част от големите си загуби по-рано тази година през последните седмици, като не се вписа в тенденцията в трудния период за валутите на развиващите се страни, пише Financial Times.

Валутата поскъпва в момент, когато инвеститорите се завръщат предпазливо към деноминирани в турски лири облигации на фона на успокоението, че централната банка не се поддава на натиска на президента Реджеп Ердоган да намали лихвите въпреки растящата инфлация. Лирата е поскъпнала с 3% спрямо долара през юли – първи месечен ръст от януари насам, което я превръща в най-добре представящата се валута на голяма развиваща се страна, съпоставена с долара.

Колебливите признаци на стабилност следват срива на валутата през март, след като Ердоган уволни гуверньора на централната банка, като го замени с Шахап Кавджъоглу, който споделя неконвенционалните възгледи на президента, че повишаването на лихвите ускорява, а не укротява инфлацията. Въпреки промяната в ръководството лихвите остават на ниво от 19% през юли за четвърти пореден месец на фона на ускоряването на инфлацията със 17,5% през юни.

В четвъртък, когато централната банка повиши прогнозите си за инфлацията тази година до 14,1% спрямо 12,2%, Кавджъоглу повтори обещанието си да запази затегната паричната политика и да задържи основната лихва над инфлацията, „докато силни индикатори покажат постоянен спад на инфлацията и достигането на средносрочната цел от 5%“.

Той обаче допълни, че очаква инфлацията да „намалее значително през последното тримесечие на годината“, което според анализатори открива пътя за намаляване на лихвите през идните месеци.

„За лирата липсата на новини е добра новина. След някои изказвания на Ердоган в последно време има опасение, че ще се стигне до понижаване на лихвите“, коментира Виктор Шабо, портфолио мениджър в компанията Abdrn.

Въпреки това турската валута е изгубила 12% от стойността си спрямо долара тази година, след като чуждестранните инвеститори рязко ѝ обърнаха гръб. „Тя се представя добре в последно време заради лошото си представяне преди това. Не остана никой, който да я продава“, допълва Шабо.

Преди валутната криза в Турция през 2018 г. чуждестранни инвеститори държаха над една пета от дълга в местна валута на Анкара. Този дял се срина до 3% в края на 2020 г., но се повиши тази година въпреки промените в централната банка, достигайки 6,7% в началото на юли, показаха нови данни на централната банка. Докато валутата остана стабилна, доходността по 10-годишните облигации от цели 17% изкушава чуждестранните купувачи.

Представянето на лирата я отличава от валутите на други големи развиващи се страни като южноафриканския ранд и бразилския реал, които записаха силни ръстове тази година, но леко поевтиняха, след  като стана ясно, че представители на Федералния резерв обмислят повишаване на лихвите още догодина. Перспективите за затягане на паричната политика от американската централна банка възникват по-рано от очакванията до момента и подкрепят представянето на долара спрямо широк кръг от валути.

Някои инвеститори се съмняват, че възстановяването на лирата ще се задържи. Марсело Асалин, ръководител на отдела за дълга на нововъзникващите пазари в компанията William Blair, казва, че тя е направила „тактически“ залог върху турския дълг в местна валута през последните месеци. „Има значителен риск, след като инфлацията се стабилизира, да видим материални понижения на лихвите. Проблемът винаги е в начина, по който се провежда паричната политика“, коментира Асалин.