И в Турция засега основният лихвен процент ще остане непроменен на ниво от 19 процента въпреки нарастващата инфлация, както обявиха в четвъртък централните банкери на страната. Те също така потвърдиха намерението си да запазят лихвата над нивото на инфлация.
Централната банка очаква инфлацията постепенно да отслабне, след като се повиши до над 17 процента в резултат на срива на лирата. Турската валута леко поскъпна след решението на централната банка. Доларът пък поевтиня до 8,2806 лири.
„Като се вземат предвид високите нива на инфлацията и инфлационните очаквания, настоящата позиция на паричната политика ще се запази до постигане на значителния спад в прогнозното развитие на априлския доклад за инфлацията“, се казва в изявлението на банката, придружаващо решението.
По-рано през деня решение по паричната политика взе и АЦБ. Тя не промени лихвите, но намали темпото на закупуване на облигации.
И въпреки че изявлението на турската централна банка от четвъртък включва „ястребови“ елементи, то „повтаря репликата, че номиналните лихвени проценти ще се поддържат над инфлацията, което вече предлага възможност за понижаване на лихвените проценти“, пише Джейсън Тюви, старши икономист от развиващите се пазари в Capital Economics, цитиран от Bloomberg.
В средата на март президентът Реджеп Тайип Ердоган изненадващо уволни ръководителя на централната банка Наджи Агбал и го замени със Шахап Кавджъоглу - отявлен противник на строгата парична политика. Оттогава лирата загуби около 13 процента от стойността си. Това повишава разходите за внос за Турция, която зависи от суровините от чужбина.
През април инфлацията се повиши за седми пореден месец – този път до 17,14% на годишна база. Това е най-високата стойност от май 2019 г. насам.
Повишаването на инфлацията остави реалните лихви на Турция - разликата между инфлацията и официалните лихви - под 2%. Това означава, че Кавджъоглу има малко свобода да преследва по-ниските разходи по заеми, търсени от президента Реджеп Тайип Ердоган, който застъпва неортодоксалната гледна точка, че по-високите лихвени проценти стимулират, а не ограничават цените.
Намаляването на лихвите сега би рискувало допълнителни турбуленции за лирата, която така или иначе отслабна с повече от 13% спрямо долара, откакто гуверньорът пое банката на 20 март, поддържайки строга политика, докато не бъде постигната целта за инфлацията от 5%.
Решението е „леко положително“ за лирата, твърди базираният в Истанбул икономист Халук Бурумчекчи. Централната банка настоява за „повече търпение“, преди да намали лихвените проценти, казва той.
Икономистът на Barclays Еркан Ергузел пък оспорва прогнозата за инфлацията на централната банка, като заяви, че възходът през април „вероятно не е пик“. Той не очаква намаляване на лихвените проценти преди последното тримесечие на годината, тъй като инфлацията ще остане на ниво от около 17% до октомври. И все пак по-оптимистичният начин на прогнозиране на инфлацията на централната банка предполага, че „може да обмисли намаляване на лихвените проценти през август или септември“, каза той преди решението.
Кавджъоглу е четвъртият ръководител на Централната банка на Турция от 2018 г. насам, а предшественикът му бе уволнен от Ердоган, след като нареди повишение от 200 базисни пункта на лихвата. Той остави лихвените проценти непроменени на първото си заседание по паричната политика преди няколко седмици, но премахна обещанието да гарантира допълнително затягане.