Турската лира отслабва в понеделник до рекордно ниско ниво след поредното охлаждане на отношенията със САЩ и след като новият ръководител на централната банка сигнализира, че повишаването на лихвените проценти ще навреди на икономиката, съобщава Ройтерс.
Валутата е сред най-слабо представящите се на развиващите се пазари през тази година, като отслабва с 0,24% до 8,3958 лири спрямо долара*, което е близо до най-ниските нива на валутата от началото на годината и близо до рекордния спад до 8,58 лири от началото на ноември.
„Пазарният негативизъм е интензивен. Рискът от продължаващ спад, за съжаление, е повишен “, заяви в Twitter Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси.
Лирата отслабна с 3,5% през последните три търговски дни, след като стана ясно, че президентът на САЩ Джо Байдън официално ще признае избиването на арменците през 1915 г. в Османската империя като геноцид.
Турция, която е съюзник на НАТО, разкритикува остро решението на Белия дом, което беше обявено в събота, и заяви, че това подкопава доверието и приятелството.
Турските активи са особено чувствителни към напрежение в отношенията с Вашингтон поради минали американски санкции и икономически заплахи, включително спора през 2018 г. с тогавашния президент Доналд Тръмп, който предизвика криза на лирата и рецесия.
Говорителят и съветник на президента Ибрахим Калън заяви пред Ройтерс, че Вашингтон трябва да действа отговорно, тъй като не е в интерес на никого „изкуствено да подкопава отношенията за политически програми“.
В допълнение към тревогата на инвеститорите, управителят на централната банка Шахап Кавджъоглу, който беше назначен преди месец, заяви късно в петък, че засега ще поддържа строга паричната политика, но всяко повишаване на лихвените проценти ще изпрати лошо послание за икономиката.
Лирата поевтинява през последните шест търговски дни. Турската валута се срина с 15% миналия месец, след като Ердоган уволни Наджи Агбал и назначи за управител на централната банка Кавджъоглу, който също като Ердоган е критик на строгата парична политика и подкрепя нетрадиционната гледна точка, че тя причинява инфлация.
Агбал повиши лихвения процент до 19%, за да ограничи инфлацията, която се беше ускорила до над 16% и се очаква да достигне 18%. Много чуждестранни инвеститори, които търсиха турски активи, докато Агбал беше на поста, разпродадоха портфейлите си, когато той беше уволнен.
Анализаторите очакват банката да започне да намалява лихвите около средата на годината, а някои прогнозират, че Кавджъоглу може да се върне към политиката, провеждана преди назначаването на Агбал през ноември, разпродавайки резервите в чуждестранна валута, за да подкрепи лирата.
Турският президент Реджеп Ердоган обяви, че са използвани 165 млрд. щатски долара от валутните резерви на централната банка през 2019 и 2020 г. и могат да бъдат използвани „отново, когато е необходимо“.
В интервюто Кавджъоглу защити продажбите в лицето на така наречените от него „атаки“, започнали с кризата от 2018 г.
За две години Ердоган уволни трима ръководители на централната банка, което подкопа паричното доверие.
*Информацията е актуална към 10:30 часа българско време
13:21 | 13.09.22 г.