Швейцарската централна банка е похарчила 110 милиарда франка (118 млрд. долара) за валутни интервенции през 2020 г., доказателство за засилена пазарна активност, която рискува да подсили допълнително напрежение със САЩ, съобщава Bloomberg.
Сумата е най-високата от 2012 г. насам и показва, че длъжностни лица са закупили валута на стойност 9 млрд. франка през четвъртото тримесечие, когато Министерството на финансите на САЩ определи Швейцария за валутен манипулатор. Подобни съблазнителни суми няма да избегнат вниманието на новата администрация на президента Джо Байдън във Вашингтон, която изглежда не променя позицията на своя предшественик.
„Хората на Байдън ще бъдат корави и бдителни“, каза Марк Собел, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ и настоящ председател на мозъчния тръст OMFIF. „Мисля, че те ще продължат подхода на администрацията на Тръмп да искат страните да бъдат по-прозрачни по отношение на своите чуждестранни практики и интервенции“, заяви той.
Смяната на ръководството след напускането на президента Доналд Тръмп подклади надежди за промяна в позицията на САЩ, но това може да не се осъществи. Както министърът на финансите Джанет Йелън, така и нейният колега по външните работи Антъни Блинкен обещаха да се противопоставят на манипулациите.
Швейцарската централна банка може да разшири допълнително баланса си, ако е необходимо, заявиха от институцията. Увеличените разходи надуха баланса на банката близо до 1 трилион франка - много по-голяма сума от размера на швейцарската икономика, посочва Ройтрес.
Въпреки намаляването на интервенциите през втората половина на годината, размерът на баланса няма да възпре централната банка от нова намеса, посочва институцията пред Ройтерс.
„Швейцарската централна банка има достатъчно възможности за допълнително разширяване на баланса си, ако това е необходимо, поради съображения за парична политика“, каза говорител.
„Интервенциите на валутния пазар и свързаното с това разширяване на баланса понастоящем са необходим инструмент на паричната политика и нямат нищо общо с валутни манипулации“, посочват от банката.
От януари 2015 г., когато централната банка отмени политиката си на фиксиран швейцарски франк към еврото, балансът му се разшири от 558 милиарда франка на 998 милиарда франка в края на януари 2021 година.
Близо 914 милиарда франка от неговите активи са в чуждестранна валута.
Швейцарската централна банка, която провежда тримесечния преглед на политиката си в четвъртък, заяви, че размерът на баланса ú „отразява изключително изискванията на паричната политика и действията на паричната политика", като централната банка се стреми към ценова стабилност.
Но някои икономисти са загрижени за потенциалните рискове.
„Размерът на баланса на Швейцарската централна банка е огромен експеримент с неизвестен резултат“, казва Адриел Йост, икономист от консултантската компания WPuls в Цюрих. „Ако инфлацията се върне, централната банка навлиза в неизследвана територия. Увеличаването на лихвените проценти ще бъде по-трудно да премине на пазара поради размера на ликвидността в системата “, каза той.
И все пак институцията ще бъде предпазлива към намаляването на баланса си, каза икономистът от UBS Алесандро Бий.
„Това ще се разглежда от пазарите като „ястребов" сигнал и ще доведе до увеличаване на стойността на франка, което те искат да избегнат", каза той.