Европейската централна банка (ЕЦБ) следи отблизо финансовите пазари, тъй като внезапно увеличение на реалните лихвени проценти може да разклати икономическото възстановяване. Това заяви членът на Изпълнителния съвет на институцията Изабел Шнабел.
„Искаме да гарантираме, че няма да има нежелано затягане на финансовите условия“, каза тя в интервю за латвийската новинарска агенция LETA. „Твърде рязко увеличение на реалните лихвени проценти на фона на подобряващи се прогнози за световния растеж може да застраши икономическото възстановяване. Затова наблюдаваме отблизо развитията на финансовия пазар“, каза тя, цитирана от Bloomberg.
Изказването на Шнабел става факт само дни след като и управителят на ЕЦБ Кристин Лагард посочи, че банката „наблюдава отблизо“ номиналната доходност по държавните ценни книжа.
След като наляха трилиони евро в световните пазари за справяне с коронавирусната криза, централните банки на водещите икономики сега се опитват да дадат отговор на нарастващата доходност по държавните ценни книжа, която може би расте твърде бързо.
Увеличението се дължи отчасти на ефекта на доминото, тръгнал от САЩ, където администрацията на президента Джо Байдън готви нов пакет помощи на стойност 1,9 млрд. долара.
Централната банка на Южна Корея предупреди, че ще се намеси на пазара, ако лихвите скочат; Австралийската централна банка бе принудена да поднови покупката на облигации, за да гарантира целта си за доходност, а централната банка на Нова Зеландия обеща продължителен период на стимули, въпреки че там икономическите прогнози се подобряват.
Шнабел заяви, че вижда „окуражаващи признаци“ на възстановяване с подобряването на програмите за ваксиниране и по-бързото от очакваното от ЕЦБ икономическо съвземане.
Макар брутният вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие по всяка вероятност да е по-слаб от очакваното заради продължаващите блокади, то растежът в еврозоната за годината като цяло би трябвало да е в обхвата на прогнозата на централната банка от декември за 3,9%, каза икономистът.
„На базата на нашите настоящи прогнози икономиката на еврозоната би трябвало да се върне на предкризисните си нива до средата на 2022 г.“, прогнозира тя, цитирана от Ройтерс.
Нивата на корпоративен дълг е вероятно да бъдат по-високи в резултат на кризата и обявяването на несъстоятелност може да зачести, когато мерките за държавна подкрепа изтекат. Ефектът може да се пренесе и във финансовия сектор с увеличение на необслужваните заеми.
„Нашите анализи показват, че банките в еврозоната трябва да могат да се справят с това, стига подкрепата да не се оттегли прекалено рано и твърде рязко и стига условията като цяло да останат изгодни, включително финансовите условия, осигурени от ЕЦБ“, каза още Шнабел.
08:13 | 14.09.22 г.