Повишаването на основните лихви в настоящата ситуация би имало катастрофален ефект, заяви Изабел Шнабел, член на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Bloomberg.
Тя коментира и неочаквания ръст на инфлацията в Германия за януари. Потребителските цени в най-голямата европейска икономика се повишават с 1,4% спрямо предходния месец, ускорявайки годишния темп на инфлация до 1,6%, повече от три пъти над прогнозите на икономистите.
По думите на Шнабел изненадващо високите първи оценки на германската инфлация през се основават на еднократни ефекти, като по този начин банкерът повтори своето твърдение от средата на януари.
В интервю за радио Deutschlandfunk тя посочи като основни фактори, повлияли на оценката, приключилото временно намаление на данъка върху добавената стойност (ДДС), наред с други причини.
„Не е лесно да се измери инфлацията в момента, защото нашата кошница със стоки се е променила значително“, изтъква Шнабел, добавяйки: „Почти сме спрели да консумираме определени неща - вече не се храним навън, не ходим на фризьор и не пътуваме“.
Тези краткосрочни развития не бива да се приемат като фактори за трайното нарастване на инфлацията, посочва още Шнабел. Еврозоната се сблъсква с много слабо търсене и изглежда, че тази тенденция ще се запази засега.
Тя изтъкна, че ЕЦБ повече се притеснява за това, че инфлацията е твърде ниска. По отношение на лихвените проценти Шнабел заяви:
„Разбира се, не мога да предскажа кога може да се повишат лихвените проценти - това, което мога да ви кажа обаче е, че повишаването на лихвените проценти в настоящата ситуация би имало катастрофални последици“.
В средата на януари Шнабел заяви пред Der Standart, че ЕЦБ няма да промени паричната си политика заради предупрежденията за ръст на инфлацията. Според нея очакваният ръст на потребителските цени ще е краткосрочно явление, продиктувано от ръста на цените на енергията и задържаното търсене, което се очаква да се отприщи с напредъка на ваксинацията срещу коронавируса.
„Такова краткосрочно развитие не бива да се бърка с устойчиво нарастване на инфлацията, което вероятно ще се появи много бавно. Ето защо това не би повлияло значително на нашите решения за паричната политика, които са ориентирани към средносрочен хоризонт“, коментира Шнабел.
По-рано тази седмица ЕЦБ реши да засили контрола си за кредитния риск върху банките в еврозоната, за да проучи нивото им на подготовка за потенциална вълна от необслужвани кредити.
ЕЦБ и националните пазари настояват заемодатели, включително BNP Paribas SA, Societe Generale SA и Deutsche Bank AG, за допълнителна информация относно корпоративното им кредитиране през 2020 г. Това е част от усилията да се гарантира, че заемодателите могат да издържат на евентуален прилив на неизпълнения.
Ден по-рано управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че икономическото възстановяване на еврозоната само се е забавило, но не е дерайлирало заради новите ограничения, свързани с COVID-19.
„Надяваме се, че все пак 2021 г. ще бъде годината на (икономическото) възстановяване, но в две фази, и е очевидно, че първата все още е обект на много високо ниво на несигурност“, заяви Лагард по време видеоконферентната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. "Пътуването изглежда малко отложено, но не и дерайлирало“, добави тя.