Въпреки свръхразхлабената парична политика в еврозоната държавите не могат да очакват ниските лихвени проценти да се задържат в дългосрочен план, твърди президентът на Бундесбанк (германската централна банка) Йенс Вайдман.
„Като цяло политиците действат правилно в тази криза. Просто не бива да разчитат на централните банки да поддържат лихвените проценти завинаги ниски“, каза той в интервю за Rheinische Post. Ако прогнозата за инфлацията го изисква, ще трябва да има обрат на лихвените проценти, подчерта Вайдман.
На въпрос за прогноза за периода на обрат на лихвените проценти, той каза: „Според последните ни прогнози инфлацията в еврозоната вероятно ще остане слаба през следващите няколко години. Така че все още може да отнеме известно време до връщането на лихвените проценти към нормалните им нива“.
Но ако правителствата приемат, че централните банки винаги ще се притичат на помощ, когато се налага, то те вече няма да виждат никакви ограничения по отношение на националния дълг. В техен собствен интерес е да се подготвят за покачване на лихвените проценти и да не се преструват, че каквато и да било тежест на дълга ще бъде лесно финансирана, пояснява още Вайдман.
В същото време той потвърди, че гледа със скептицизъм на последните мерки за помощ от Европейската централна банка (ЕЦБ) за справяне с последиците от коронавируса. „Считам за необходима подкрепата от паричната политика, но всъщност имам съмнения относно размера на новите покупки на облигации“.
Понастоящем възможностите за действие на паричните власти били ограничени. „Ако например ресторантите и магазините са затворени, никой не може да харчи пари там въпреки ниските лихвени проценти“, дава пример германецът. Държавата е длъжна да подкрепя компаниите и служителите в случай на загуба на доходи, твърди още той.
На срещата си през декември ЕЦБ увеличи обема на своята програма за спешни покупки при пандемия (PEPP) с 500 млрд. евро до обема от 1,85 трлн. евро. Това беше второто допълнение. Освен това срокът на покупките бе удължен до края на март 2022 г.