Пострадалата от коронавируса икономика на Турция се е справила значително по-добре от останалите икономики в Г-20 през третото тримесечие, тласкана от стимулите, които пожертваха лирата и стабилността на цените, предава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт през предходното тримесечие е нараснал с 6,7% спрямо година по-рано, след като се сви с 9,9% през второто тримесечие, показват публикувани в понеделник данни. Средните прогнози на 14 икономисти, участвали в допитване на Bloomberg, бяха за растеж от 4,8%. Сезонно коригираните данни показват скок от 15,6% през третото тримесечие спрямо предходните три месеца.
Икономиката на Турция е изпреварила всички останали страни от Г-20, включително Китай, благодарение отчасти на комбинацията от понижаване на лихвите, фискални разходи и тласък на кредитирането, ръководен от правителството.
„Активността ще се забави през четвъртото тримесечие заради по-високите лихви и ръста на заразените с COVID-19. Очакваме растежът да е около нулата тази година, преди да достигне 4% през 2021 г.“, смята анализаторът Зиад Дауд.
Същевременно централната банка инжектира ликвидности чрез емитирането на държавни ценни книжа и понижи основната си лихва с 1,575 базисни пункта, преди да спре намаленията през юни, оставяйки приспособените към инфлацията разходи по обслужването на заемите в Турция сред най-ниските в света. Среднопретеглените разходи по кредитите са намалели до 7,34% през юли, след което са започнали да растат до края на третото тримесечие, завършвайки го на ниво от 11,1%.
След отмяната на повечето свързани с вируса ограничения, които бяха наложени през предходното тримесечие, местният туризъм се е ускорил, а летищата са отворили за повечето чуждестранни туристи.
Картината през четвъртото тримесечие обаче не е толкова розова, тъй като Турция започна да налага отново ограничения след ръста на случаите на коронавирус и замени ръководителите на централната банка и на икономиката.
Президентът Реджеп Ердоган обеща да подкрепи новите си икономически ръководители с политики на „горчиво хапче“, които са в конфликт с неговите възгледи, но това се случи едва след като валутата достигна рекордно дъно, а инфлацията стана двуцифрена. Турската лира е загубила 24% от стойността си спрямо долара тази година.
Новият гуверньор на централната банка Наджи Агбал започна мандата си, като повиши лихвите с най-много от над две години, макар че този ход може да подкопае търсенето.
„Основните търговски партньори на Турция в Европа изгубиха инерция през четвъртото тримесечие заради различните наложени ограничения за възвръщане на контрола върху коронавирусната пандемия“, коментира Пьотр Матис, стратег в Robobank в Лондон.
В резултат на това „износът вероятно ще има по-малък принос за растежа през четвъртото тримесечие, отколкото през третото в момент, когато частното потребление ще бъде ограничено заради забавянето на ръста на кредитирането“.