Заявленията за помощи при безработица в САЩ пак растат обезпокоително

Броят на американците, които са подали нови заявления за помощи при безработица, неочаквано е нараснал миналата седмица, което може да засили опасенията, че пандемията от COVID-19 нанася трайни щети на трудовия пазар, предава Ройтерс.

Първоначалните заявления за помощи при безработица са достигнали сезонни изгладено равнище от 898 хил. за седмицата до 10 октомври спрямо 845 хил. предходната седмица, съобщи министерството на труда. Анкетирани от Ройтерс икономисти прогнозираха 825 хил. заявления през миналата седмица.

Слабият трудов пазар и последвалите от това затруднения за икономиката са големи препятствия пред шансовете на президента Доналд Тръмп да получи втори мандат в Белия дом, когато американците отидат до урните на 3 ноември.

Бившият вицепрезидент Джо Байдън, кандидат на Демократическата партия, обвинява управлението на коронавирусната криза от администрацията на Тръмп за най-тежката икономическа криза от най-малко 73 години насам.

За седемте месеца от началото на пандемията в САЩ заявленията остават доста над връхната си точка от 665 хил. по време на световната финансова криза от 2007 до 2009 г., но все пак са под рекорда от 6,867 млн. през март. Около 3,8 млн. души са загубили за постоянно работата си през септември, а други 2,4 млн. са безработни от над шест месеца.

Белият дом и Конгресът не успяват да договорят нов спасителен пакет за компаниите и безработните, така че е вероятно заявленията да останат на високо равнище. Десетки хиляди служители в авиационната индустрия са пуснати в принудителен отпуск. Щатските и местните бюджети бяха смазани от пандемията и се стига до съкращения, които се очаква да ескалират без помощ от федералното правителство.

Високата безработица и ръстът на новите случаи на коронавирус в САЩ застрашават възстановяването на икономиката от рецесията, която започна през февруари.

Макар че икономическата дейност отбеляза скок през третото тримесечие благодарение на фискалните стимули, упорито високото равнище на заявленията за безработица показва, че инерцията се забавя в началото на четвъртото тримесечие.

Очаква се брутният вътрешен продукт на страната да е нараснал с над 32% на годишна основа през третото тримесечие. Икономиката се сви с 31,4% през второто тримесечие, което беше най-големият спад от началото на воденето на статистика през 1947 г. Очакванията за четвъртото тримесечие са понижени до 2,5% спрямо темп от над 10%, прогнозиран по-рано.