Лагард открехва вратата за по-гъвкав подход към инфлационната цел

Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че си струва да се проучи стратегия, която позволява на инфлацията временно да се повиши над настоящата цел.

Политика, при която централните банки се ангажират да компенсират периоди с ниска инфлация с такива с по-високи цени, „може да бъде разгледана“, като част от стратегическия преглед на институцията, каза Лагард на конференция във Франкфурт в сряда, цитирана от Bloomberg.

По-рано тази година Федералният резерв на САЩ предприе същата стратегия, като си постави цел за средно ниво на инфлацията от 2%, което предполага, че паричната политика в най-голямата икономика в световен мащаб ще остане непроменена за известно време.

„Ако е надеждна, такава стратегия може да укрепи способността на паричната политика да стабилизира икономиката“, каза тя и добави: „Това е така, защото обещанието за ненамеса при нарастване на инфлацията повишава инфлационните очаквания и следователно намалява реалните лихвени проценти“.

Базираната във Франкфурт централна банка стартира първия си цялостен стратегически преглед от почти две десетилетия в края на миналата година, преди да бъде забавена от пандемията от коронавирус. Прегледът обхваща широк спектър от теми, включително целта за инфлацията, която в момента е формулирана така: „по-ниска, но близо до 2%“, както и изменението на климата и цифровизацията.

Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман, който говори на същото събитие, призова за повишено внимание при извършването на промени в стратегията на ЕЦБ. Той повтори предупрежденията си, че мащабните покупки на облигации могат да размият границата между паричната и фискалната политика.

„Колкото по-широко тълкуваме своя мандат, толкова по-голям е рискът да се заплетем в политиките и да се претоварим с твърде много задачи“, каза той, като добави: „В резултат на това нашата независимост може да бъде поставена под въпрос, и то с право“.

Управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало вече даде знак, че е съгласен със стратегията да бъде позволено на инфлацията да се повиши над целта на ЕЦБ.

Въпреки че ЕЦБ отдавна се бори да постигне целта си, рекордната рецесия, причинена от коронавируса, усложни предизвикателството. Германия, най-голямата икономика в Европа, отчете във вторник най-силния спад на потребителските си цени от повече от пет години.

Лагард прогнозира, че цените в еврозоната ще спаднат през следващите месеци, но заяви, че очаква те да нараснат отново в началото на 2021 г. Това може да не е достатъчно за някои централни банкери, които вече коментират необходимостта от още действия.

Фабио Панета, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, заяви, че „рисковете от свръхреакция на политиката са много по-малки от рисковете от твърде бавна или ограничена политика“, а гуверньорът на Централната банка на Испания Пабло Ернандес де Кос заяви, че слабият ценови натиск показва, че „няма място за удовлетвореност“.

Управителят на Централната банка на Естония Мадис Мюлер заяви в сряда, че икономическото възстановяване ще се забави.

Икономистите очакват ЕЦБ да разшири програмата си за пандемични покупки на облигации от 1,35 трилиона евро по-късно тази година. Според тях това най-вероятно ще се случи през декември при представянето на новите прогнози на институцията.

Последните прогнози на централната банка показват, че инфлацията ще възлиза средно на едва 1,3% през 2022 г., далеч под целта на институцията. Поскъпването на еврото през тази година натежава върху цените на вноса и затруднява постигането на тази цел.