Централната банка на Беларус няма да налага капиталов контрол, за да предотврати обезценяването на валутата, тъй като подобни действия биха били непродуктивни. Това заяви членът на Управителния съвет на регулатора Димитрий Мурин пред Ройтерс.
Политическата криза в страната, предизвикана от протестите срещу президента Александър Лукашенко, накара белоруската рубла да потъне до рекордно дъно спрямо еврото по-рано тази седмица. Това на свой ред предизвика масово изкупуване на валута в страната и опашки по обменните бюра.
Във вторник рублата продължава да отслабва спрямо единната валута, като минути преди 13:30 ч. българско време се търгува при цена от 0,32 евро. Спрямо доларът белоруската рубла също се обезценява, достигайки цена от 2,6110 рубли за долар.
Централната банка обаче не възнамерява да налага ограничения, заяви Мурин. „Вярваме, че въвеждането на рестрикции ще има точно обратния ефект“, категоричен бе той.
Политическото напрежение в Беларус ескалира след последните президентски избори в страната на 9 август, които отново бяха спечелени от Александър Лукашенко. Според неговите опоненти вотът е бил компрометиран, което доведе до масови протести – най-голямата заплаха за 26 години, в които той е на власт. Европейският съюз възнамерява да наложи нова порция санкции на Минск.
Въпреки че централната банка няма да поддържа изкуствено обменните курсове на специфично ниво, Мурин потвърди, че през последните дни е имало някои валутни намеси.
Резервите от валута и злато на Беларус бяха в размер на 8,857 млрд. долара в началото на август, но намесите по всяка вероятност са ги свили, подчерта още Мурин.
Въпреки намаляващите резерви и 3 млрд. долара дълг с матуритет през идните 12 месеца членът на УС заяви, че нивата на задлъжнялост на страната са управляеми.
„Плащанията са доста съществени, но за момента валутните баланси на финансовото министерство превишават предстоящите плащания с 1,6 пъти“, посочи той. „Като цяло нивото на дълга е в удобни граници“, допълни Мурин.
По думите му изтичането на депозити от банките е в умерен мащаб и ако бъде необходимо централната банка ще разгледа възможността да подкрепи кредиторите с инструменти за рефинансиране.
Според него към момента няма необходимост от увеличаване на лихвените проценти, но не изключи тази възможност в бъдеще. Основната лихва в страната е на ниво от 7,75%, а следващата среща за определяне на паричната политика ще е през октомври.
01:28 | 14.09.22 г.