Базовата инфлация в Япония, която изключва волатилните цени на някои стоки, е останала непроменена през юли, заличавайки надеждите за скромно покачване, тъй като коронавирусната пандемията удари търсенето на домакинствата и съживи опасенията за връщане към дефлацията.
Индексът на потребителските цени в страната обаче се е повишил с 0,3% на месечна и годишна база през юли, информира Ройтерс, позовавайки се на данните на Министерството на вътрешните работи в Япония, публикувани в петък.
Очаква се бавното икономическо възстановяване от рекордното понижение през последното тримесечие да оказва натиск върху цените, като сринатото потребителско търсене от своя страна ще засегне печалбите, работните места и бизнес инвестициите, смятат анализаторите.
Опасността от връщане към дефлация ще държи Централната банка на Япония под натиск да продължи с мащабните си парични стимули и да поддържа свръхниски лихвени проценти в подкрепа на държавните фискални разходи, насочени към борба със здравната криза.
Спадът в цените на бензина, отразяващ слабото търсене в световен мащаб на суровия петрол, се отрази върху пазарните стойности на хранителните стоки и стоките за дълготрайна употреба, показват данните.
„Базовият индекс на потребителските цени вероятно ще остане до голяма степен непроменен до следващата година“, казва Ясунари Уено, главен пазарен икономист в Mizuho Securities.
„Япония е в дефлационна ситуация. Тъй като преминаваме към „нова нормалност“ след коронавируса, целта на ЯЦБ за инфлация от 2% все повече губи постижимостта си“, допълни той.
ЯЦБ прогнозира, че потребителските цени ще спаднат с 0,5% през тази фискална година до следващия март и да останат доста под целта от 2% до началото на 2023 година.
Централната банка ще проведе следващото си заседание за определяне на паричната политика на 16-и и 17-и септември.
Японската икономика, третата по големина в света, претърпя рекордно годишно свиване с 27,8% през второто тримесечие. Анализаторите очакват евентуалното възстановяване през настоящото тримесечие да бъде скромно, като опасенията от втора вълна на коронавируса потенциално ще засегнат разходите и ще удължат дългия период на дефлация.
От друга страна индексът на мениджърите по поръчките PMI за сектора на промишлеността в страната се повишава от 45,2 пункта през юли до 46,6 пункта през август. Показателят за активността в сектора на услугите обаче отчита спад от 45,4 пункта през юли до 45 пункта през август. Все пак и двата измерителя остават под ключовата линия от 50 пункта, която разделя свиването от разширяването.