Турската централна банка остави непроменени лихвените си проценти в четвъртък, рискувайки по-голяма колебливост на лирата, докато търси друг начин за овладяване на слабостта на валутата.
Комитетът по паричната политика задържа основната си ставка при ниво от 8,25% за трети пореден месец, в съответствие с повечето прогнози, информира Bloomberg. В своето изявление институцията посочи, че ще продължи с прилагането на нови "мерки за ликвидност".
„Постепенното нормализиране на специфичните за пандемията финансови мерки и последните затягащи стъпки, предприети в управлението на ликвидността, се оценяват в подкрепа на макрофинансовата стабилност“, се казва в изявлението. „Въпреки това, в зависимост от хода на пандемията, несигурността по отношение на условията на вътрешно и външно търсене остава значителна“, пише още там.
Централните банкери, ръководени от управителя Мурат Уйсал, засилиха ликвидността и престанаха да предоставят финансиране по най-ниската си референтна ставка. Новините в сряда за евентуално откриване на газово находище в Черно море може също да укрепят действията на централната банка, защото турската валута и акции се подсилиха.
Предпочитаният метод от Уйсал е да се подкрепи валутата на страната, като се избегне промяна в лихвата, което от друга страна противоречи на представите на президента Реджеп Таип Ердоган. Турският лидер е твърдо вярващ, че високите лихви предизвикват инфлация. Повечето икономисти и централни банки по света смятат обратното за вярно.
Валутата на страната е третата по слабо представяне на развиващите се пазари през тази година, като отслабна с над 18% спрямо долара. Инвеститорите предполагат, че турската валута ще остане сред най-нестабилните в света.
Подходът на централната банка сега е ефективно да увеличава разходите за финансиране на ежедневна база, променяйки размера на ликвидността, налична за кредиторите. Средната цена на паричните средства, осигурени от централната банка, се повиши до 9,37% в сряда в сравнение със 7,34% през юли.
Също така се провеждат конвенционални репо търгове, при които кредиторите определят собствените си лихвени проценти чрез оферти и ограничават размера на парите, които заемодателите могат да заемат на междубанковия пазар, което може да накара някои от тях да търсят финансиране по най-високата ставка на регулатора. Според инвеститорите обаче проблемът е, че при такъв подход липсва прозрачност.
Преди решението в четвъртък турските централни банкери намалиха основната институционална лихва с 1,575 базисни пункта в девет поредни заседания, преди да направят пауза за два месеца.
„Те не научиха нищо от 2018 г. или просто беше потвърдено, че Ердоган все още води паричната политика“, казва Тимоти Аш, стратег в BlueBay Asset Management. "Видяхме филма, взехме си тениска, изядохме пуканките", иронично коментира той.
04:41 | 14.09.22 г.