Икономиката на еврозоната бележи най-силен срив от 1995 г.

През месеците от април до юни брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се е свил с 12,1 процента на тримесечна база, съобщи статистическата агенция Евростат в петък в първоначалната си оценка. Това е най-високият икономически спад от началото на проучването през 1995 г. Понижението последва вече значителния спад на икономическото производство през първото тримесечие. От януари до март БВП в зоната с единна валута се сви с 3,6%.

За ЕС понижението през второто тримесечие е съвсем малко по-малко драматично – с 11,9 на сто. През първото тримесечие понижението бе с 3,2 на сто.

В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно коригираният БВП намалява с 15,0% в еврозоната и с 14.4% в ЕС през второто тримесечие на 2020 г., след -3,1% и -2,5% съответно през предходното тримесечие.

P { margin-bottom: 0.08in }

Икономиката на еврозоната страда от налагането на редица мерки за овладяване на пандемията на коронавируса от март насам. След като кризата достигна пика си през април, страните от еврозоната започнаха да облекчават мерките си през май.

Най-големите икономики в еврозоната, Германия, Франция, Италия и Испания, отчетоха вчера и днес драстични икономически понижения, като Испания претърпя най-голям спад. Спадът достига рекордните 18,5% - воден от пониженията на потребителските разходи и инвестициите и е най-големият, докладван досега в Европа. Двете най-големи икономики в еврозоната също бяха силно засегнати: докато БВП на Германия се сви с 10,1 процента, за Франция понижението беше от 13,8 процента.

Сравнителни леки понижения има в Литва - минус 5,1% и в Латвия - минус 7,5%.

P { margin-bottom: 0.08in }