Великобритания не отговори на очакванията с ръст на БВП от едва 1,8% през май

Британската икономика е нараснала с по-бавни от очакваните темпове през май, въпреки че правителството смекчи някои от ограниченията срещу коронавируса.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е увеличил с 1,8% на месечна база след рекордния спад от 20,3% през април, информира Bloomberg, като се позовава на данни от Службата за национална статистика. Анализаторите прогнозираха ръст на показателя от 5,5%. Така общо през последните три месеца икономиката на Острова се свива с 19,1%.

Индустриалното производство на страната е нараснало с 6% на месечна база през май. На годишна база обаче измерителят отчита 20% спад.

Април вероятно представлява най-ниската точка за икономиката, но Великобритания е изправена пред трудна борба, като проучванията сочат, че хората изрязват притеснение да отидат на ресторант или на  почивка. Това е лоша новина за икономика, която разчита в голяма степен на потребителските разходи за растеж.

Според последното проучване на Bloomberg се очаква икономиката да се свие с почти 9% през тази година и малцина прогнозират бързо възстановяване, като производството все още вероятно ще е по-слабо в края на следващата година, отколкото беше преди коронавирусната криза.

Тъй като безработицата ще се покачи, след като изплащането на държавните субсидии за заплати бъде прекратено, финансовият министър Риши Сунак обяви през миналата седмица пакет от стимули в размер на 30 млрд. паунда (37,5 милиарда долара) в опит да съживи доверието сред потребителите и бизнеса.

Градинските центрове се отвориха отново през май и бяха разрешени някои спортни занимания, а агентите за недвижими имоти започнаха огледи на имотите на място. Икономиката получи допълнителен тласък през юни с повторното отваряне на т.нар. несъществени магазини, докато голяма част от хотелиерската индустрия възобнови дейността си по-рано този месец.

От друга страна търговският излишък на Обединеното кралство се е разширил до 4,3 млрд. паунда през май. Това е вторият най-голям излишък от началото на статистиката. Износът на страната е нараснал с 3,5%, а вносът е спаднал с 1,7 % заради по-слабото вътрешно търсене както на стоки, така и на услуги.