Зелените облигации привличат нарастваща армия от добронамерени спонсори, сертификатори и инвеститори. В същото време се забелязват и някои проблеми, които трябва да бъдат решени, за да не подкопаят успеха на пазара.
Емитирани за първи път през 2007 г., зелените облигации са дългови инструменти, предназначени за финансиране на проекти с ползи за околната среда. Пазарът им се разшири седем пъти за пет години, догонвайки нарастващия интерес на инвеститорите към устойчивост, пише The Wall Street Journal.
Някои облигации са „интуитивно“ зелени, като тези, които финансират изграждането на проекти за възобновяема енергия. Испанската петролно-газова компания Repsol през 2017 г. пусна зелена облигация за финансиране на инвестиции за енергийна ефективност в химически и рафинерийни съоръжения. Миналата година Teekay Shuttle Tankers - дъщерно дружество на компанията за доставки на суров петрол Teekay - получи зелено обозначение за облигация, финансираща нови танкери с електрически двигатели. И Repsol, и Teekay получиха сертификат за зелено финансиране от трети страни.
Въпреки че по-голямата част от зелените облигации финансират проекти на зелената територия, тези примери подчертават голямата им слабост: липсата на стандартизация.
По принцип индустрията разполага с широк и доброволен набор от насоки, наречени принципи на зелена облигация. Външните сертификатори сега включват големи фирми за кредитни рейтинги като S&P и Moody's, както и специализирани фирми, включително Sustainalytics, Cicero и Vigeo Eiris, но всяка от тях има своя методология. Освен това само 17% от пазара е сертифициран външно към 2019 г. според Инициативата за климатичните облигации. Същата организация установи, че само 38% от компаниите, издали зелените облигации предоставят актуализации с информация за това, как се използват постъпленията от продажбата на ценните книжа.
Бавният темп на стандартизация може да отразява стимулите на участниците в индустрията. Бизнесът по структуриране и сертифициране на зелени облигации прави пари само ако разполага с достатъчно голям набор от квалифицирани инвестиции. Ако е твърде ограничителен, няма да има пазар. И за разлика от кредитните рейтинги, които се основават на вековните показатели като дълг към печалби или активи, зелените идентификационни данни могат да бъдат трудни за определяне.
Като такива правителствата може да са по-подходящи за определяне на стандарти от частния сектор. По-рано този месец Европейският съюз започна процес за установяване на стандарт за зелени облигации. Това би било добро начало, въпреки че и правителствата са склонни към пристрастия. Китай, например, изключи само „чистите въглища“ от списъка с проекти, отговарящи на условията за зелени облигации миналия месец, след като беше изправен пред критики, че горивото не отговаря на международните стандарти. Един стандарт на ЕС би могъл също да облагодетелства технологии и индустрии, които са от полза за европейските страни.
Инвеститорите не са наивни по отношение на така нареченото „пране на зелено“, чрез което компаниите предлагат на пазара проекти със съмнителна екологична полза като зелени.
Забележителният растеж на зелените облигации е свидетелство за истинско признание, че климатичният риск има значение. Проблемът е по-скоро в това, че с нарастването на пазара, ще възникне и изкушението да се разхлабят стандартите. Сертификаторите, изправени пред по-голяма конкуренция, ще затруднят да отхвърлят предложения от големи потенциални емитенти.
Стандартите са особено важни сега, когато зелените облигации изглежда дават ползи отвъд благоприятната публичност, включително по-евтините разходи по заеми. Поради тази причина някои компании за възобновяема енергия, които първоначално не са смятали, че си струва допълнителните разходи и усилия за етикетиране на облигациите им като зелени, са скочили на промяна.
04:22 | 10.09.22 г.