Ръстът на евтините евро кредити не стимулира възстановяване, а криза

Компаниите се възползват от евтините парични предложения в еврозоната, но никой не бива да се заблуждава, че това ще стимулира стабилно възстановяване от коронавирусната криза, посочва доклад на ING Groep NV.

Данните в петък показаха най-големия скок в ръста на паричното предлагане във валутния блок за повече от десетилетие. В добри времена това би означавало, че предприятията черпят заеми за инвестиции, а потребителите харчат доходите си. Не и този път.

Годишният темп на растеж на валутния агрегат M3 – широки пари (състоящ се от валутата, квазипарите и споразумения за обратно изкупуване, дялове и акции от фондове на паричния пазар, както и дългови сертификати с матуритет до и включително две години) е достигнал до 8,9% през май 2020 г. от 8,2% през април. Показателят отчита среден ръст от 8,2% за трите месеца до май. Годишният темп на растеж на агрегата М1 – тесни пари, който включва валута в обращение и овърнайт депозити, се е увеличил до 12,5% през май от 11,9% през април. Годишният темп на растеж на краткосрочните депозити, различни от овърнайт депозитите (M2-M1), е бил 0,7% през май от -0,3% през април. Годишният темп на растеж на търгуемите инструменти (M3-M2) е бил 5,8% през май, в сравнение с 5,9% през април. Това показва докладът на Европейската централна банка за паричното предлагане в еврозоната през май, публикуван на сайта на институцията в петък.

Що се отнася до динамиката на кредитите, годишният темп на растеж на общия кредит за резиденти от еврозоната се увеличи до 6,2% през май 2020 г. от 4,9% през предходния месец. Годишният темп на растеж на кредитите за държавното управление е бил 9,8% през май в сравнение с 6,2% през април, докато годишният темп на растеж на кредитите за частния сектор се увеличи до 4,9% през май от 4,4% през април.

Годишният темп на растеж на заемите за домакинствата е възлизал на 3,0% през май, непроменен спрямо предходния месец, докато годишният темп на растеж на заемите за нефинансови предприятия се е увеличил до 7,3% през май от 6,6% през април.

„Би било погрешно да виждаме в сегашните цифри признак на икономическа сила“, пише в доклада икономистът на ING Петер Ванден Хуте, цитиран от Bloomberg. „Напротив, поради пандемията от Covid-19, компаниите използват кредитните си линии, за да избегнат евентуалния недостиг на ликвидност през следващите месеци“, зави икономистът.

Ванден Хуте отбелязва, че домакинствата заради страха от загуба на работни места също са увеличили спестяванията си, което се отразява в скок на сумата в депозитните сметки.

Това означава, че страховете, че сегашната ликвидност ще доведе до скок на инфлацията, са преувеличени, поне засега. Някои икономисти казват, че огромният паричен и фискален стимул във време, когато предлагането на стоки и услуги е ограничено, в крайна сметка ще повиши цените, дори ако икономическият растеж не се върне към темпът си от преди пандемията.

„Не се заблуждавайте“, пише Ванден Хуте. „Голяма част от това увеличение се дължи на финансови затруднения и предпазните спестявания. Така че засега информационното съдържание на паричните агрегати е най-малкото нееднозначно и отразява слабост, а не сила“, коментира той.