Страховете от дефлация оправдаха решението на Европейската централна банка да засили програмата си за спешно изкупуване на облигации, смята управителят на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос.
„Дефлационните рискове се увеличиха и това е една от причините Европейската централна банка да предприеме действията, които предприема - за да гарантира, че рискът не се материализира“, заяви в интервю за Bloomberg News членът на Управителния съвет. „Аз съм сред онези, които смятат, че тази криза по същество е дезинфлационна, в смисъл, че се натрупват някои от проблемите, които имахме с ниската инфлация“, заяви Де Кос.
Коментарите му подчертават опасението, че пандемията от коронавирус може да насочи еврозоната към спирала на депресия от падащи цени и заплати, ако не се противодейства на удара върху икономиката. Действията на ЕЦБ в четвъртък бяха последните в безпрецедентната поредица от мерки за харчене от страна на властите за спасяване на работни места и поддържане на стабилността на компаниите.
Де Кос заяви, че търсенето ще остане слабо през следващите месеци, дори когато бъдат премахнати блокадите. Потребителите вероятно ще останат предпазливи и ще продължат да пестят, тъй като се притесняват да не загубят работата си заради заплахата от нова вълна на коронавируса, каза той, като се позова на висока зависимост между безработицата и процента на спестявания в Испания.
ЕЦБ увеличи програмата си за пандемични покупки на облигации с 600 милиарда евро (680 милиарда долара) до 1,35 трилиона евро и я удължи поне до юни 2021 г. Тези покупки ще изминат дългия път към усвояването на огромната тежест на дълга, който правителствата изграждат, въпреки че икономистите вече започнаха да очакват още подкрепа до края на тази година.
„Когато несигурността е много голяма - например, когато съществува риск от ниска инфлация или дори дефлация - отговорът на паричната политика трябва да бъде още по-силен и още по-бърз“, каза Де Кос и добави: „Няма смисъл да се колебаете до последната минута за това кога ще продължите и с колко. Колкото по-скоро, толкова по-добре".
Докато малцинство икономисти казват, че комбинацията от пакети с разходи и прекъсванията на доставките може да доведе до инфлационна вълна след кризата, собствените прогнози на ЕЦБ показват, че потребителските цени ще останат доста под целта. Институцията намали прогнозата си за ускорение на инфлацията до 1,3% през 2022 г., в сравнение с цел от „близо до, но малко под 2%“.
Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта в пресконференцията си в четвъртък, че целта на програмата за пандемични облигации е двустранна: да се успокои волатилността на пазара, която може да разклати еврозоната и да се намали риска от бързо спадаща инфлация.
Проблемът с фрагментацията на пазара „все още е налице, но той е повече или по-малко стабилизиран, точно вследствие на тази програма“, каза Ернандес де Кос.
ЕЦБ засили покупките по-специално на италиански дълг, а Де Кос, заяви, че институцията ще продължи да изпълнява програмата толкова гъвкаво, колкото е необходимо.
Той каза, че правилото, според което дългът трябва да се изкупува пропорционално на относителния размер на всяка икономика, в рамките на така наречения капиталов ключ, е насока, но не и ограничение. Това е потенциално противоречива позиция, тъй като капиталовият ключ до голяма степен е предназначен да гарантира, че ЕЦБ не нарушава законодателството на Европейския съюз относно финансирането на правителствата.
Ернандес де Кос каза, че централната банка може да приведе действията си в съответствие с капиталовия ключ в по-късен момент през живота на програмата, но сега не е моментът да се вземе такова решение.
„Капиталовият ключ е еталон, който е там, но не е ограничение в краткосрочен план", каза той. „Сега, важното е, че ще продължим да упражняваме пълната гъвкавост на програмата, без да разглеждаме главния ключ като ограничение“, коментира централният банкер.
Той каза, че Управителният съвет не е обсъждал възможността за закупуване на облигации, които падат под рейтинг на инвестиционен клас, но това „очевидно не означава, че няма да го обсъждаме в бъдеще“.
Той похвали плановете за разходи, стартирани от националните правителства, за да засилят икономиките, засегнати от пандемията, и каза, че програмите им работят ръка за ръка с паричната политика.
„В тази криза има повече равновесие. Националният фискален отговор беше много силен и европейският отговор става все по-добър“, коментира Де Кос.
14:13 | 13.09.22 г.