През тази година икономиката на еврозоната е изправена пред свиване в съответствие с по-песимистичните прогнози на Европейската централна банка, смята управителят на банката Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт в региона вероятно ще се свие с между 8% и 12%, заяви Лагард в онлайн сесия за въпроси и отговори, насочена към европейските младежи.
„Ще имаме по-добър поглед върху ситуацията след няколко дни, когато публикуваме следващите си данни в началото на юни, но е вероятно да попаднем между средните и тежките сценарии“, каза тя.
ЕЦБ трябва да актуализира официалните си прогнози за растеж и инфлация през следващата седмица, когато ще се проведе заседанието на Управителния съвет за определяне на институционалните политики.
Европейската икономика е изправена пред най-тежката си криза след Втората световна война, тъй като предприятията бяха принудени да спрат дейността си, а това коства на региона стотици хиляди работни места досега. През март централната банка започна програма за изкупуване на активи в размер на 750 милиарда евро (822 милиарда долара), за да подпомогне разходите по заемите.
Въпреки огромните социални и икономически смущения вследствие на пандемията от коронавирус решителните политически отговори помогнаха за запазване на дейността на финансовата система. Все пак, дори когато разпространението на заразата отслабва в много страни, въздействието й върху икономиката и пазарите увеличава съществуващите уязвими места за финансовата стабилност в еврозоната, показва прегледът на финансовата стабилност на Европейската централна банка от май 2020 г.
„Пандемията предизвика едно от най-острите икономически свивания в най-новата история, но широкомащабните политически мерки предотвратиха финансов крах“, заяви заместник-управителят на ЕЦБ Луис де Гиндос. "Въпреки това последиците от пандемията върху перспективите за рентабилност на банките и средносрочните публични финанси ще трябва да бъдат разгледани, за да може нашата финансова система да продължи да подкрепя икономическото възстановяване", добавя той.
След като вирусът се разпространи в световен мащаб в края на февруари, на финансовите пазари се наблюдаваха драматични спадове в цените на активите, рязко увеличаване на нестабилността, неликвидност на някои основни пазари и общо затягане на финансовите условия. Действията на централните банки в световен мащаб, по-специално съобщенията на ЕЦБ за мащабни покупки на активи, помогнаха за стабилизиране на условията на пазарите.
Всички държави от еврозоната обявиха фискални пакети, за да ограничат икономическите последствия от кризата за домакинствата и компаниите. Тези фискални мерки следва да подкрепят икономическото възстановяване. По-специално, те биха могли да помогнат на много корпорации, които сега са изправени пред забавяне на паричния поток. В бъдеще свързаното увеличение на нивата на публичния дълг може също да предизвика преоценка на суверенния риск от участниците на пазара и да възвърне натиска върху по-уязвимите държавни институции.
Въпреки че са подкрепени от значително увеличение на капитала и ликвидността след световната финансова криза, банковите оценки спаднаха до рекордно ниски нива, а разходите за финансиране се увеличиха. Това се отрази както на влошаването на икономическите перспективи, така и на значително по-голямата несигурност за перспективите за печалбите и качеството на активите на банките от еврозоната. Сега се очаква възвръщаемостта на собствения капитал за банките от еврозоната през 2020 г. да бъде значително по-ниска, отколкото преди пандемията.
Банковият надзор на ЕЦБ препоръча банките временно да се въздържат от изплащане на дивиденти или обратно изкупуване на акции. Очаква се тези капиталови мерки да останат в сила до пълното стабилизиране на икономиката в региона.
04:18 | 14.09.22 г.