Аржентина дефолтира по отношение на държавния си дълг за девети път в своята история, след като третата по големина икономика в Латинска Америка потъна в нов цикъл на икономическо свиване, ускоряваща се инфлация и потисната валута – проблеми, които бяха изострени допълнително от пандемията на коронавирус, пише Wall Street Journal.
Страната официално влезе в неизпълнение в петък, след като не успя да извърши плащане на лихви по облигации на стойност около 500 млн. долара.
Дефолтът на Аржентина е третият за страната за последните 20 години, след като правителството на националистическия президент Алберто Фернандес не успя да постигне сделка с облигационерите за преструктуриране на около 65 млрд. долара външен дълг.
Дългът включва облигации, емитирани като част от предишни преструктурирания, след като страната изпадна в дълбок дефолт през 2001 г., довел до масови протести, смяна на президенти и проблеми с кредиторите.
Очаква се държавните и чуждестранните облигационери да продължат разговорите с аржентинското правителство и след петък, като властите се надяват да избегнат безпорядък.
Въпреки, че неизпълнението на дълга на Аржентина е малко вероятно да предизвика финансови сътресения в Латинска Америка, Fitch Ratings очаква рекорден брой държавни неизпълнения на дълга през тази година, тъй като пандемията продължава да руши глобалната икономика. През април Еквадор, един от големите регионални производители на петрол, разтърсван от финансови проблеми, отложи всички плащанията по дълг до август, след като страната беше сериозно засегната от коронавируса.
Аржентина се стреми да увеличи подкрепата за своето предложение за преструктуриране, тъй като кредиторите са изправени пред натиск да предоставят на бедните държави облекчение на дълга на фона на глобалния икономически спад. Страната претърпя повтарящи се политически и икономически кризи, белязани от пагубни обезценявания, масови изтегляния на вложения и срив на финансовите пазари. Неплатежоспособните правителства, не желаещи да намаляват публичните разходи, често избират да печатат пари или да заемат долари.
„За кредиторите идеята, за която Аржентина настоява, е трудно смилаема: страната е жертва на коронавируса и на алчните кредитори“, посочва бивш държавен служител. „По-скоро изглежда, че страната иска да се възползва от пандемията, за да прави това, което винаги е правила, а не да изплаща дълга си“.
Министърът на финансите Мартин Гузман заяви в петък, че правителството работи върху изменение на предложението си към кредиторите. Стойността на дълга на Аржентина с падеж до 2028 г. в размер на 4,25 млрд. долара нараства непрекъснато с надеждата за постигане на споразумение с кредиторите, като облигациите се търгуваха при 32,50 цента за долара в петък от около 24 цента в началото на май, по данни на аналитичната служба Advantage Data Inc.
„Разбира се, доверието в Аржентина е нарушено“, заяви Гузман. „Възстановяването на това доверие ще отнеме време. Ще са необходими непрекъснати усилия“, изтъкна финансовият министър.
Този път, поради резкия спад в глобалното търсене на стоки, които Аржентина изнася, неизпълнението рискува да подхрани икономическия крах на Аржентина. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се сви с почти 12% през март. Ако не бъде решено бързо това преструктуриране, икономистите предупреждават, че би могло да се стигне до по-голям натиск върху песото поради недостига на твърда валута.
Официалният курс на валутата в момента е около половината от цената, която аржентинците трябва да платят, за да купят долари на черния пазар. Подобно изкривяване възпира износителите, които са принудени да продават спечелените долари при изкуствено нисък валутен курс.