Мудното възстановяване влошава дефлацията при цените на производител в Китай

Заводската дефлация в Китай се задълбочава през април, а ръстът на потребителските цени се забавя, което сигнализира за продължаващата слабост на втората по големина икономика в света, съобщава Bloomberg. 

Индексът на цените на производител се понижава с 3,1% през месеца спрямо очаквания спад от 2,5%. Индексът на потребителските цени нараства с 3,3% през април спрямо година по-рано, съобщават от Националното статистическо бюро във вторник (12 май). Този ръст е по-малък от средната оценка на анкетираните икономисти за покачване от 3,7% и 4,3-процентния ръст, отчетен за март.

Движението на двата индекса отразява слабото търсене както в страната, така и отвъд граница и предоставя на властите още една причина за увеличаване на стимулите, тъй като икономиката на Китай е изправена пред най-лошия спад за последните няколко десетилетия. Натискът при потребителските цени вероятно ще бъде смекчен още повече, тъй като последиците от разпространението на африканската чума по свинете започват да избледняват. В същото време перспективите относно цените на производител са помрачени заради срива на глобалното търсене на фона на пандемията от коронавирус.

„Като цяло днешните данни показват, че натискът върху цените продължава да омеква и това предполага, че възстановяването на вътрешното търсене е все още крехко“, коментира ситуацията Мишел Лам, икономист в Societe Generale SA в Хонконг. „Въпреки че ръстът на кредитите се възстановява, остава място за по-нататъшно облекчаване от страна на Народната банка на Китай, особено когато външното търсене разочарова“, добавя още експертът.

Китайската централна банка обеща "по-мощни" политики за справяне с безпрецедентните икономически предизвикателства от пандемията в своя тримесечен доклад за паричната политика макар и без изрично да посочва какви мерки ще последват. Регулаторът потвърди, че предпазливата парична политика ще бъде по-гъвкава и подходяща и ще поддържа ликвидността на разумно ниво.

„По-нататъшното забавяне на инфлацията в Китай през април предполага допълнително облекчаване от страна на Народната банка на Китай. Въпреки че тези данни може да не задействат такива мерки, очакваме централната банка да предприеме действия, особено на фона на глобалния спад, който ще доведе до натиск върху икономиката“, споделя икономистът на Bloomberg Дейвид Цю.

Цените на свинското месо, ключов елемент в кошницата на потребителските цени в Китай, се покачиха с 96,9% през април спрямо година по-рано, което обаче е по-малък ръст от 116,4-процетното покачване през март. Цените на храните, като цяло, нарастват на годишна база с 14,8 на сто.

От друга страна основната инфлация подсказва, че вътрешното търсене остава мудно. Базовата инфлация, която изключва по-нестабилните цени на храните и енергията, се забавя до 1,1% спрямо година по-рано, след  като достигна ниво от 1,2% през март.

Заводската дефлация създава сериозни грижи за Пекин. Спадът на производствените цени на продуктите, подсилен от ценовия колапс на петролните пазари, затруднява дружествата да генерират печалба и да разширят бизнеса си. По-слабото външно търсене също потиска износителите.