Еврото достигна най-ниската си стойност за последните 7 седмици в петък, тъй като влошените данни за индекса на мениджърите по поръчките PMI усилиха притесненията на пазара, че членовете на Управителния съвет на ЕЦБ ще продължат да поддържат разхлабената си парична политика в близкото бъдеще, предава Ройтерс.
Бизнес активността в еврозоната се е понижила в началото на годината, показа проучване, чиито данни бяха оповестени ден, след като членовете на ЕЦБ взеха решение да не правят промени в паричната си политика. От институцията потвърдиха, че ще продължат да купуват облигации и, ако е необходимо, ще намалят лихвените проценти, докато инфлацията се насочи към целта им. Ведната след решението на ЕЦБ еврото загуби около половин цент и попадна под допълнителен натиск. Малко преди уикенда обаче ценовите загуби бяха задържани в тесни граници.
Данните от петък добавиха още един нюанс към очакванията, че повишаването на лихвите е изключено за останалата част от годината. В същото време анализатори на Nordea очакват увеличение на лихвите с 10 базисни пункта едва през второто тримесечие на 2023 година.
В действителност еврото преминава през най-лошия си годишен старт за последните пет години. Валутата е отчела спад от 1,5% през месеца досега и се търгува на най-ниските си нива от 2-и декември насам. Към 14:30 ч. българско време еврото се разменя за 1,1036 долара.
„Еврото преминава през период на подновена разпродажба от началото на годината поради очакванията, че Фед вероятно е поставил политиката си на пауза, докато ЕЦБ проучва възможностите си за добавяне на ликвидност“, заяви Джон Марли, старши консултант по валутни операции в SmartCurrencyBusiness.
Регионалната валута се намира на най-ниската си стойност спрямо паунда от около пет седмици насам и отчита най-голямото си поевтиняване спрямо швейцарския франк за последните 33 месеца.
Волатилността на курс на валутната двойка евро/долар също се движи към рекордно ниски нива под 3,7%, което е още един показател за това колко ниски са очакванията от страна на инвеститорите за всяка промяна в курса на европейската парична политика.
„Някои хора се надяваха, че (управителят на ЕЦБ Кристин) Лагард може да говори за възможността за нормализиране на политиката, след като в края на миналата година Riksbank прекрати прилагането на отрицателните лихви. Но тя не даде абсолютно никакви индикации за това“, казва Казушиге Кайда от State Street Bank.
От Riksbank, централната банка на Швеция, сложиха край на петгодишното си приложение на отрицателни лихвени проценти през миналия месец въпреки забавянето на шведската икономика.