ЕЦБ може да разбере много за инфлацията, ако се допита до обществото

Ако служителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) използват предстоящия преглед на паричната политика през тази година като шанс да се свържат с обикновените хора, те трябва да са готови за някои прости истини, пише Bloomberg в свой коментар.

В основата на прегледа на стратегията, който вероятно ще бъде обявен на 23 януари, стои въпросът как да бъде определена и поддържана ценовата стабилност. Но ако попитате гражданите как се чувстват по отношение на инфлацията, вероятно те ще дадат много различни отговори. В действителност, както констатира Федералният резерв на САЩ в последните си консултации, мнозина са по-малко убедени от централните банкери, че цените се покачват твърде бавно.

Въпреки че управителят на ЕЦБ Кристин Лагард многократно заяви, че иска да чуе различни гледни точки, все още не е ясно доколко това ще включва мненията на хора извън финансовите кръгове, нито колко сериозно ще приемат представените становища членовете на Управителния съвет. Ако възприятията на потребителите повлияят на паричната политика, това би могло да постави институцията в различна от ултра приспособимата позиция, която тя заема от години насам.

"Това определено ще добави информация към знанията, които ЕЦБ има за инфлационния процес и начините, по които инфлацията засяга различни групи в обществото", споделя Флориан Хенс, икономист от Berenberg. "Колко това всъщност ще се отрази на основния преглед или на резултата от този основен преглед, е малко по-трудно да се каже", добави той.

Лагард, която иска да постигне съгласие за прегледа на политическата среща през следващата седмица, настоя миналия месец, че ще изслуша и хора извън списъка на „обичайните заподозрени“.

„Ще бъдат включени и консултации с членовете на Европейския парламент. Разбира се, ще бъде достигната и академичната общност, както и представителите на гражданското общество“, поясни тя.

Един пример, който ЕЦБ може да последва, е този на Фед, който миналата година проведе „изслушване на общността“. Инициативата „Фед слуша“ изясни основния проблем, а именно, че желанието на служителите за по-високи цени не се споделя от служителите с по-ниски доходи, които се притесняват за разходите си за живот.

Подобно упражнение би се харесало на гуверньора на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Галхау, който настоя миналата седмица, че това, което потребителите и бизнесът мислят, особено относно инфлацията, е от решаващо значение за достоверността на прегледа.

"Те са тези, които в крайна сметка определят цените и заплатите", каза той.

Такъв подход обаче крие известни негативи. Изследване на Бундесбанк, публикувано през декември, установи „големи разлики“ между германските домакинства по отношение на възприятията за инфлацията в зависимост от фактори като доходи, образование, дом, тип работа и скорошен опит с ценовите тенденции.

Жилищните цени са едно от основните проблемни места. Те са значително непретеглени при изчисляването на показателите за инфлация в Европейския съюз (ЕС) поради предизвикателството за събиране на данни, но са и голям разход за много хора. Стойностите на жилищата и наемите влияят на общите нива на инфлацията през последните години.

Домакинствата са склонни да прогнозират по-висока инфлация от инвеститорите. През юли бившият член на Управителния съвет на ЕЦБ Беноа Кьоре цитира проучване, осъществено сред граждани, които смятат, че годишното увеличение на цените е близо 9% за 14 години до 2018 г., когато цифрата всъщност е била 1,6%.

Кьоре все пак отбеляза, че потребителите умело идентифицират промени в инфлацията. Според бившия управител на ЕЦБ Марио Драги, представителите на европейския банков регулатор са склонни да наблягат на показатели за бъдещата инфлация, генерирана от залози на инвеститори.

"Настроенията се промениха, също и защото пространството за политики се сви", заяви Марко Вали, икономист в UniCredit. „Забелязва се по-голяма склонност да бъдат разглеждани различни видове очаквания за инфлация - особено тези на домакинствата“, добави той.

Преосмислянето на стратегията на Лагард също е възможност да се обясни по-добре на общността какво се опитва да постигне ЕЦБ. Вилерой твърди, че ако хората не могат да разберат целите на институцията, то ефективността на нейните политики се притъпява.

"Те са по-малко убедени от икономистите в необходимостта от увеличаване на ръста на цените от 1% до 2%", каза той и допълни:. „Вярвам на икономическите анализи и теории; но също така вярвам, че те имат реално влияние само ако бъдат възприети, приети и асимилирани от общественото мнение. "

Изграждането на съгласуван възглед от маса обществени мнения вероятно ще бъде предизвикателство, но може да си струва да се опита. Във времето, когато много хора са гневни от отрицателни лихвени проценти и количествено облекчаване, увеличаването на акцента върху техните възгледи в крайна сметка може да тласне ЕЦБ към намирането на по-благоприятен начини за подкрепа на икономиката.

Лагард призна също така, че приближаването на централната банка към гражданите в епохата на популизма е приоритет за нея.

"За мен е важно фокусът ни да се свързваме с хората, на които служим, да продължава и да се засилва", каза тя пред депутатите през декември и добави: "Комуникацията е двупосочна улица."