Какво предстои за отрицателните лихви и облигациите след 2019 г.?

Инвеститорите в европейски облигации, понасящи тежестта на отрицателните доходи, приключиха 2019 г. в благоприятно положение благодарение на глобалното движение за намаляване на лихвените проценти от страна на централните банки. Но този източник на възвращаемост може да не е толкова перспективен през 2020 г., прогнозира The Wall Street Journal.

За разлика от американските си колеги, които имат относителния лукс да получават поне скромна доходност по свръхбезопасните държавни облигации, европейските инвеститори в облигации биват възпрепятствани от родните пазари, където отрицателният доход на дълга напълно преобръща представата за печеленето на пари.

За тези инвеститори е добре, ако лихвите продължават да намаляват. Ниските проценти увеличават стойността на съществуващите облигации, които инвеститорите могат да продадат на печалба. Но когато лихвите стоят неподвижно или нарастват, липсата на доходност при облигациите поставя инвеститорите в много неизгодно положение.

По думите на Гай Стяр от Société Générale ще бъде „почти невъзможно“ да се постигне печалбата от облигациите през 2019 г. отново през тази година. "Почти може да се гарантира, че тя ще е по-малка", казва той.

През последните няколко месеца апетитът за държавни облигации беше понижен, тъй като перспективите за растеж се повишиха и вероятността за повече парични стимули намаля. Доходността по 10-годишните германски ценни книжа се е повишила до минус 0,28% от минус 0,73% през септември.

Индексът S&P Eurozone Sovereign Bond, който отчете повишение от 9,5% на годишна база през септември, се понижи през последните месеци и приключи годината с ръст от едва 6,1%.

Това, което се случва в Европа, е важно за световните пазари на облигации, тъй като намалената възвращаемост тук подтиква инвеститорите да преместят парите си в чужбина. Това поддържа доходността ниска и е едно от обясненията защо процентите в САЩ останаха ниски въпреки приличния икономически растеж.

Миналия септември Европейската централна банка намали и без това отрицателните лихви по депозитите, който начислява на банките, до минус 0,5% от минус 0,4%. Също така институцията рестартира програмата си за изкупуване на облигации.

През 2019 г. 56 централни банки намалиха своите основни лихви общо 129 пъти, сочат данни на CBRates. През годината 10 от тези централни банки повишиха лихвите си общо 20 пъти. Паричната политика беше разхлабена в големи икономики като САЩ и еврозоната, както и в най-големите развиващи се пазари, като Китай, Индия, Русия и Бразилия.

Някои инвеститори обаче се притесняват, че през 2020 г. много централни банки ще предприемат политика за задържане на нивата на основните лихви.

„Паричната политика достигна лимита си в еврозоната, ЕЦБ има много ограничена власт“, казва Кевин Джао, водещ мениджър на Фонда за стратегически облигации в UBS Asset Management.

Негативната репутация на отрицателните лихви също убеди някои анализатори, че дори ако икономическата ситуация отново се влоши, ЕЦБ едва ли ще предприеме такава политика отново.

„Има много дискусии около негативното въздействие, което отрицателните лихви оказват върху икономиката“, каза Лука Казулани, стратег в UniCredit..

Централната банка на Швеция стана първата, която се поддаде на натиска и през декември повиши отново лихвите си, които бяха на негативна територия през последните пет години. Критиците казаха, че щетите на тази политика надвишават ползите от нея. Негативите се свеждат до повишаването на рисковете за финансова стабилност поради прекомерно натрупване на дълг и намаляването на стойността на кроната до най-ниското и ниво от 17 години насам.

Някои европейски инвеститори се обръщат към корпоративните облигации в нововъзникващи пазари, където намаляването на лихвените проценти от страна на централните банки е все още възможно. Анди Мюлинер, мениджър на портфейл с фиксиран доход в Janus Henderson в Лондон, вижда такива възможности на места като Мексико и Индонезия.