Тази година европейските правителства бяха многократно призовавани да помогнат за извеждане на икономиката на континента от текущия спад и вероятно тези призиви ще продължат през 2020 г. Правителствата на държавите от еврозоната, обаче, остават разделени, не желаят да реформират нито собствените си икономики, нито институциите на еврозоната, а основните сили са фокусирани повече от всякога върху собствените си вътрешни проблеми, съобщава МarketWatch.
Тази година беше успешна за борсите в Европа, като Stoxx Europe 600 се повиши с повече от 20% досега. Все повече инвеститори, обаче, осъзнават колко уязвима от сериозен финансов шок остава икономиката на еврозоната, след като толкова време не бяха намерени или създадени механизми за справяне с проблеми, свързани с несигурността около Brexit или търговските войни на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Очаква се тази седмица Кристин Лагард, управителят на Европейската централна банка, отново да призове правителствата да участват в борбата с икономическите предизвикателства чрез смесица от структурни реформи и инвестиционни разходи.
Лагард вероятно ще продължи линията на разхлабена парична политика, зададена от предшественика й Марио Драги. Очаква се и тя още веднъж да потвърди предстоящия „стратегически преглед“ на политиката на централната банка.
Повече от всякога нейният успех да повиши инфлацията в еврозоната обратно до нивото от „малко под, но близо до“ 2% ще зависи от това дали тя ще получи някаква помощ от правителствата на еврозоната на фискалния фронт. Но според анализаторите помощта не е на път по три основни причини.
Различия в еврозоната
Основното предписание на ЕЦБ е правителствата с големи бюджетни излишъци - най-вече Германия или Холандия - да използват възможността да повишат фискалните разходи чрез увеличаване на публичните инвестиции. Правителствата с голямо количество натрупан дълг, като Италия или Франция, вместо това трябва да прилагат благоприятни за растежа реформи.
Проблемът е, че никое от правителствата не счита тези предписания за техен национален интерес. От една страна, Германия все още се придържа към политическото правило, че нейните бюджети трябва винаги да бъдат балансирани. Резултатът от това е, че тази година тя ще отчете бюджетен излишък в размер на 50 милиарда евро, дори когато брутният вътрешен продукт на страната почти се намира в стагнация.
Призивът за повече реформи противоречи на националните политически програми. Във Франция президентът Еманюел Макрон се бори с големи стачки срещу планираната му реформа на пенсионната система, а националните избори за местни власти ще поставят на изпитание популярността му през следващата година. В Италия коалиционното правителство изглежда твърде крехко, за да се заеме сериозно с реформите, а на Испания й липсва както политически капацитет за действие заради отново слабото коалиционно правителство, така и икономическият стимул за това, тъй като се очаква икономиката на стараната да нарасне с едва 2% през 2019 г.
Провалът на реформите
Консенсусът през последните няколко години относно необходимостта от реформиране на институциите в еврозоната е повече от всякога в противоречие с неспособността на правителствата да се споразумеят какво да правят.
През изминалата година правителствата в паричния съюз не успяха да постигнат съгласие за завършване на банковия съюз. Те осъществиха само ограничена реформа за спасителен фонд на еврозоната, известен като Европейски механизъм за стабилност, и постигнаха съгласие за незначително съвместно бюджетно средство, предназначено да помогне за справяне с непредвидени финансови сътресения.
Липсата на цялостни и завършени институции за управление на кризисни ситуации означава, че за пореден път правителствата ще трябва да импровизират в разгара на следващата криза.
Германската криза
Германската икономика е най-бавно развиващата се в Европа през тази година. В същото време управляващата коалиция на канцлера Ангела Меркел е парализирана от политическите различия между нейната собствена консервативна партия Християндемократически съюз (ХДС) и Социалдемократическата партия (СПД). Бъдещето на коалицията изглежда нестабилно, тъй като двете партии вече трудно намират съгласие по основите на икономическата политика.
СПД призовава за прекратяване на политиката на балансираните бюджети и стимулиране на публичните инвестиции в размер на 400 милиарда евро. Междувременно ХДС гордо защитава привързаността си към балансираните бюджети.
Ако коалицията се разпадне, новите избори (които ще сигнализират за пенсионирането на Меркел) ще донесат още несигурност. Ако оцелее, най-вероятният сценарий ще е липса на решения по най-важните теми.
18:33 | 11.09.22 г.