Титаните на финансите борси си имат нов враг и това не е Джеръми Корбин или Елизабет Уорън. Елитът на Wall Street атакува централните банки в Европа заради прибягването им до отрицателните лихвени проценти. Според Wall Street тези лихви само нанасят вреда на икономиката, предава Bloomberg.
Паричните власти трябва да имат предвид страничните ефекти от нетрадиционните мерки. Но досега не са представени достатъчно доказателства, за да можем със сигурност да определим отрицателните лихви нито като вредни, нито като полезни за икономиката.
Централните банки в Европа използват отрицателните лихвени проценти от началото на десетилетието. Те таксуват кредиторите, които имат депозити в централната банка над определен праг с надеждата, че това ще принуди търговските банки да дават повече заеми. През септември пък Европейската централна банка намали референтния си лихвен процент по депозитите до -0,5%.
Миналия месец Джеймс Горман и Джейми Даймън, главните изпълнителни директори на Morgan Stanley и JPMorgan Chase & Co., изразиха недоволството си от прилагането на такава парична политика. Горман каза: „Това, което Европа преживява с отрицателните лихви, очевидно е много лошо...не само за банките но за икономиката. ", а Даймън добави " Боже, надявам се, че никога няма да дойде тук [в САЩ]". Дейвид Соломон, управителят на Goldman Sachs Group Inc., нарече отрицателните лихви „неуспешен експеримент“.
Отрицателната ставка по депозитите причинява на търговските баките намаляване на печалбата им, ако те решат да не прехвърлят тези политика върху спестяванията на потребителите си. Това оказва натиск върху заемодателите, които вече са притиснати от и без това малката разлика между лихвите им по депозитите и тези по кредитите.
Има три аргумента срещу отрицателните лихвени проценти. Първият е, че те насърчават безотговорното кредитиране, създават кредитни балони и условия за финансов крах. Второ - те подканват към вземане на твърде много пари от банковата система, за да бъде избегнато плащането за „привилегията“ да депозираш пари в брой. Третият аргумент, изведен от Маркус Брунермайер и Ян Коби от Принстънския университет, гласи че има „процент на обръщане“, под който централната банка подканва кредиторите да намалят заемите си, вместо да го увеличават. Тази граница се променя с течение на времето, ограничавайки времевия интервал, в който паричните власти могат да поддържат ниските лихви.
Страховете за финансовата стабилност са най-честият мотив за негативно отношение към отрицателните лихви. Други политики - включително ниски лихви, покупка на активи и щедри кредити за банки - са уязвими по същите обвинения. Въпреки това централните банкери използват тези т.нар. нетрадиционни мерки, за да се опитат да повишат инфлацията и да стимулират икономическия растеж.
Винаги ще има компромис между стимулиране на икономика и насърчаване на прекомерно поемане на риск, с което надзорните органи се справят чрез други лостове на политика, като например изисквания за по-високи нива на запасите.
Междувременно рискът хората да оставят парите си под матрака съществува, но все още не е твърде голям. Малко банки към момента налагат отрицателни лихви по депозитите на своите клиенти, като обикновено ако го правят то е само върху вложенията на големи корпоративни клиенти и твърде големи депозити.
Досега отрицателните лихвени проценти са ограничени до голяма степен в Япония и Европа, а управителят на Федералния резерв Джером Пауъл изглежда сякаш не желае САЩ да поема по този път. Така че Wall Street, поне засега, може да се чувства в безопасност.