Централната банка на САЩ може би ще понижи лихвите си по кредитите за първи път от най-тежкия период на финансовата криза преди десетилетие, информира Ройтерс.
Независимо дали това ще бъде началото на поредица намаления на лихвата с по четвърт процентен пункт, която може да продължи и догодина според прогнозите на финансовите пазари, или нещо по-ограничено, то решението ще бъде най-тежкото, пред което са се изправяли досега ръководителите на Управлението за федерален резерв (УФР).
Една от причините е, че сред високопоставените лица от УФР няма ясен консенсус дали изобщо има нужда да намаляват лихвите. Особено предвид нивото на безработицата в САЩ, която е на близо 50-годишен минимум, и американска икономика, която отчита най-добрите резултати от развитите страни.
Сред въпросите, които си задават през последните седмици банкерите от УФР, са дали това може да бъде известна застраховка срещу рисковете, които поставят забавящият се световен растеж и търговското напрежение, дали понижението на лихвите ще е стъпка към ускоряване на слабата инфлация и ще доведе ли този ход до по-нататъшен растеж на пазара на труда и преодоляване на отклоненията на пазара на облигации.
Ситуацията се усложнява от желанието на УФР да докаже, че либерализирането на паричната политика не е реакция на продължаващия от месеци натиск на президента на САЩ Доналд Тръмп, който настоява централната банка да направи точно това това.
Експерти и пазарни играчи като цяло очакват УФР да понижи водещата си лихва с 0,25 процентни пункта. Това бе темпът на деветте вдигания на лихвите, които регулаторът обяви от 2015 година до 2018 година.
Големият дебат на заседанието, което се провежда днес и утре, ще бъде какво да се прави след това, посочва анализатор. БТА
22:40 | 11.09.22 г.