Еврото утвърди статута си на втора най-важна международна резервна валута. Както обяви в четвъртък в свое проучване Европейската централна банка (ЕЦБ), делът на еврото, коригиран от валутните ефекти, в края на 2018 г. е бил 20,7%. В края на 2017 г. той е само 19,5%. Същевременно делът на долара се понижава с 0,2% до 61,7%. Въпреки че делът на щатската валута продължава да бъде много по-голям, тези 61,7% представляват исторически минимум за долара, откакто съществува еврото.
„От създаването си преди 20 години еврото остава неузменно като втората по големина резервна валута след долара, но отслабна след глобалната финансова криза", заявява ЕЦБ. След като този тренд достигна дъното си през 2016 г., наскоро отново пое нагоре. Еврото се възползва от прехвърлянето на резервите „от долара“, твърди Беноа Кьоре.
Според ЕЦБ делът на еврото нараства при световните валутни резерви, при депозитите, при емитирането на дългове и при непогасените кредити, докато ролята му на една от водещите валути остава като цяло стабилна.
Пазарният дял на долара е намалял през последното десетилетие, тъй като страните диверсифицират техните резерви с по-малки по значимост валути, включително японската йена и китайския юан. „Някои нововъзникващи пазарни икономики продадоха валутни резерви, за да стабилизират местните си валутите в условията на по-строги финансови условия и обръщане на капиталовите потоци. Голяма част от тези интервенции се състояха в щатски долари, което механично подкрепи дела на еврото", става ясно от анализа на ЕЦБ..
Резервните валути играят важна роля в международната търговия и финансовите трансакции и най-вече при валутните резерви на централните банки. Директорът на ЕЦБ Беноа Кьоре се надява, че задълбочаването на европейския валутен съюз ще „засили глобалната роля на еврото“.