Членът на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Беноа Кьоре е сдържан, що се отнася то облекчаване на банките от вредните последици на дългогодишните ниски лихви.
„Смятам, че интензивността на дискусията е учудваща, защото се фокусира върху тесен аспект на нашата парична политика", заяви Кьоре пред германския всекидневник Frankfurter Allgemeinen Zeitung.
Отрицателните лихвени проценти по депозитите не са били най-големият проблем. Техният принос за ниските печалби на банките е ограничен, смята Кьоре. Според него банките би следвало да мислят повече за разходите си.
Що се отнася до забавянето на икономическия растеж в еврозоната, французинът заяви, че е много несигурно колко дълго и колко силно ще бъде то. Несигурността според него има политически причини. „Растежът ще се върне през втората половина на годината само ако се появят решения на търговския спор", каза още той.
Отрицателната депозитна лихва не е най-важният фактор за това, че лихвените проценти са толкова ниски. „Ако променим нещо, трябва да има парична причина за това. В момента не виждам паричнополитически аргумент за затягане“, посочи Кьоре.
Банките в еврозоната плащат от известно време насам наказателни глоби, когато натрупват излишната ликвидност в ЕЦБ. От март 2016 г. депозитната ставка е минус 0,4%.
Особено банките в Северна Европа се оплакват, че дългогодишните отрицателни лихвени проценти ще забавят ръста на приходите им. Председателят на ЕЦБ Марио Драги наскоро обяви, че институцията може да разгледа страничните ефекти от ниските лихвени проценти.
Европейската централна банка трябва да разгледа внимателно тази тенденция, каза Кьоре. От едно затягане биха спечелили преди всичко банките с високи нива на свръх ликвидност, много от които са във Франция и Германия, където кредитирането и без това вече е високо. „Досега няма доказателства, че отрицателната лихва по депозитите влияе зле на кредитирането. По-скоро е обратното“, казва банкерът.
11:13 | 12.09.22 г.