Европейската централна банка потвърди обещанието си да запази рекордно ниските лихвени проценти за по-дълго време. Така тя си осигурява време за оценка на перспективите пред отслабената икономика на еврозоната, докато се появяват нови рискове.
На днешното си заседание Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение да останат непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и -0,40%. Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на 2019 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до, 2% в средносрочен план.
Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.
Пет седмици след представянето на нова програма за дългосрочно кредитиране ЕЦБ не даде повече подробности в изявлението си в сряда, отбелязва Bloomberg. Несигурността по отношение на световната търговия продължават да замъгляват перспективите пред региона и Управителният съвет на банката може да изчака до юни, преди да вземе решение колко точно стимули са необходими.
Сред факторите, които тежат на настроенията, са заплахите за мита от страна на САЩ върху стоки, внасяни от ЕС, както и излизането на Великобритания от съюза.
От протокола от предишното заседание на ЕЦБ стана ясно, че някои от банкерите са изразили загриженост относно страничните ефекти от продължителния период на отрицателни лихвени проценти, включително за ефекта им върху печалбите на банките и финансовата стабилност.
Загрижеността около страничните ефекти от ниските лихви се повиши след решението на ЕЦБ да продължи да поддържа сегашните ниски лихвени проценти поне до края на 2019 г. Някои от членовете на Управителния съвет първоначално са подкрепили по-дълъг срок – включващ и първото тримесечие на 2020 г., но в крайна сметка са стигнали до консенсус в подкрепа на предложението на главния икономист на институцията Петер Прат.
По време на заседанието си през март от ЕЦБ намалиха прогнозите си за икономиката, подчертавайки, че несигурността остава повишена. УС на централната банка тогава оцени риска от разминаване с инфлационните очаквания като много нисък.
Според актуализираните икономически прогнози на ЕЦБ годишният растеж на реалния БВП през 2019 г. ще бъде 1,1%, през 2020 г. - 1,6%, а през 2021 г. - 1,5%. За сравнение, това е значително снижаване на очакванията спрямо декемврийските оценки. Тогава от ЕЦБ посочиха, че чакат ръст на БВП през 2019 г. и 2020 г. от по 1,7%.
Отслабени са и очакванията за инфлацията до 1,2% през 2019 г., 1,5% - през 2020 г. и 1,6% - през 2021 г. За сравнение, през декември се залагаше на повишение на цените от 1,8%.
Банкерите в крайна сметка са се съгласили, че влошаващите се перспективи изискват нов кръг от дългосрочно финансиране за банките, като същевременно конкретните условия по тази мярка за стимулиране на икономиката остават отворени и ще бъдат обявени на по-късен етап.
Новият кръг от дългосрочни заеми за банките е първият от 2016 г. насам. Промяната в политиката на Европейската централна банка е в съответствие със забавянето на големите икономики Германия и Италия на фона на глобалния протекционизъм и популизъм.
В края на март Петер Прат заяви, че има основателна причина, за да предприемат централните банкери действия за смекчаване на страничните ефекти от отрицателните лихвени проценти върху банките.
Малко след публикуване на решението на ЕЦБ еврото поскъпна с 0,14% спрямо долара до 1,1279 долара.
08:15 | 13.09.22 г.