Турция изпадна в първата си рецесия от десетилетие, опитвайки се да се пребори с удара срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, докато страната се насочва към местни избори следващия месец, коментира Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт се е свил с 2,4% през миналото тримесечие на сезонно коригирана база спрямо третото тримесечие на 2018 г., за което ревизираният спад възлиза на 1,6%, сочат данни, представени в понеделник. На годишна база икономиката се е свила с 3%. Икономистите, анкетирани от Bloomberg, очакваха спад от 2,4% на тримесечна база и от 2,5% на годишна, сочат медианните прогнози, събрани от агенцията.
Години на рекордни парични стимули в цял свят претовариха турските компании с вливането на капитал, а корпоративният кредит нарасна над двойно през последните 10 години. Но почти непрекъснатото разширяване, което водеще до ръст със средно почти 7% през всяко тримесечие от края на 2009 г. насам, се изпари след срива на лирата миналата година, погрешни стъпки в политиката и безпрецедентен дипломатически раздор със САЩ.
Инвеститорите се опасяват, че Турция ще се изправи пред дълъг път към възстановяване, докато потокът от чуждестранен капитал пресъхва, а домакинствата и компаниите изплащат дълговете си. Турският БВП на глава на населението е спаднал до 9632 долара от малко над 10 хил. долара през 2017 г. За цялата година икономиката се е разраснала с 2,6%.
Според анализатори има значителен риск възстановяването този път да бъде доста по-бавно.
Лирата поевтиня с 0,5% след представянето на данните и се търгуваше за 5,4590 лири за долар сутринта. Това е третата най-слабо представяща се валута на развиващите се пазари тази година със загуба от около 3% спрямо щатския долар.
Упадъкът на модела на растеж на Турция се случва в чувствителен момент за Ердоган, който стана за пръв път министър-председател през 2003 г. В момента той се готви за първия си изборен тест, откакто пое по-широка изпълнителна власт миналата година. След вота на 31 март по план в Турция няма да има други избори за четири години.
Опитвайки се да съживи растежа, правителството засили натиска върху държавните банки да увеличат кредитирането, с което годишното кредитиране се оказа положително миналия месец за пръв път от август насам. Държавата рекапитализирала три от кредиторите си, продавайки облигации на фонда за безработица на Турция и готви нов план за допълнително увеличение на капитала на държавните банки.
Засега перспективите остават мрачни. БВП може да продължи да се свива през първата половина на 2019 г., което ще бъде последвано от четири тримесечия на слаб растеж от средно малко под 3% на годишна база, сочат анкети на Bloomberg.
Докато централната банка поддържа лихвените проценти високи, за да стабилизира лирата и да удържа инфлацията, двигателят на турската икономика се проваля. Реалното банково кредитиране се е свило със 7,2% на тримесечна база през последните три месеца на 2018 г.
Предвид общия дълг, който е на ниво от 121% от БВП, съотношението на необслужаваните заеми може да нарасне до около 7% от общите тази година от около 4%, сочи доклад от февруари на Morgan Stanley, който се позовава на насоките, получени от кредиторите. Световната банка през декември определи този дял по-скоро на около 13%.
Индустриалното производство приключи 2018 г. с най-големия си спад от над 9 години, а икономическо доверие стигна най-ниската си точка от кризата през 2009 г. Най-големите компании в Турция са завършили или търсят преструктуриране на заеми за 24 млрд. долара.