Банкерите от Английската централна банка са намират в трудна ситуация тази седмица, тъй като при нормални обстоятества затегнатият пазар на труда в Обединеното кралство би бил причина за повишаване на лихвените проценти, но несигурността около Brexit прави подобно решение невъзможно засега, пише в свой анализ Financial Times.
“Несигурността около това как Великобритания ще напусне Европейския съюз парализира паричната политика“, заяви Пол Дейлес от консултантската компания Capital Economics. Той е съгласен с консенсусната прогноза на пазара, че Комитетът по паричната политика ще гласува еднодушно за запазване на основната лихва в страната на ниво от 0,75% в четвъртък.
Интерес за пазарите обаче представляват и актуализираните прогнози на АЦБ за икономиката на Обединеното кралство. Те биха могли да дадат сигнал за посоката на паричната политика, когато мъглата около Brexit започна да се вдига.
Някои икономисти смятат, че централните банкери ще се придържат стриктно към съществуващия сценарий с аргумента, че е необходимо „постепенно“ затягане на паричната политика, за да се задържи инфлацията около целта си от 2% в средносрочен план.
Има и мнения, че Английската централна банка може да последва примера на Федералния резерв и да използва по-спокоен тон, за да отрази отслабващата активност в Обединеното кралство и повишената волатилност в глобален мащаб. Налице са и опасения, че прогнозата за растежа в краткосрочен план може да бъде понижена заради проучвания, които показват забавяне както във Великобритания, така и при нейни основни търговски партньори.
Банката може да намали краткосрочната си прогноза за инфлацията, която вече е близо до целта, достигайки 2,1% през декември, тъй като с понижаването на цените на енергията няма как да няма забавяне.
Калум Пикеринг, икономист в Berenberg, твърди, че поради политическата несигурност АЦБ вече не е в синхрон с други централни банки, които вече са предприели стъпки за нормализиране на паричната политика.
Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти от края на 2015 г. Европейската централна банка също намалява стимулите, като прекрати обратното изкупуване на активи, въпреки че основните й лихвени проценти все още са рекордно ниски.