Германската централна банка Бундесбанк изрази увереност, че икономиката на страната бързо ще успее да преодолее последното си забавяне, въпреки че предупреди за надвисналите рискове на протекционизма и Brexit без сделка върху прогнозите.
Централната банка понижи прогнозите си за 2018 г. и 2019 г., като също така сви и очакванията за инфлация за следващата година, съобщава Bloomberg.
През 2018 г. централната банка очаква ръстът на брутния вътрешен продукт да е 1,5% при досегашни прогнози за 2%. Що се отнася до следващата година очакванията вече са за увеличение от 1,6% спрямо предишните прогнози за 1,9%. През 2020 г. очакванията остават без промяна на ниво от 1,6%. За 2021 г. прогнозите са за 1,5%.
От друга страна инфлацията за тази година се очаква да е 1,9% при очаквани по-рано 1,8%. За догодина стойностите вече са 1,4% при предишни 1,7%. През 2020 г. няма промяна от настоящите 1,8%. За 2021 г. прогнозите са за 1,8%.
Производството в Германия – най-голямата европейска икономика, се сви през третото тримесечие за първи път от началото на 2015 г. насам, след като автомобилният сектор беше забавен заради въведените нови екологични изисквания. Оттогава насам доверието на бизнеса отслабна още повече, намеквайки за забавяне на икономическата инерция.
В петък от Бендусбанк заявиха, че може да се очаква „сравнително силен“ растеж през това и следващото тримесечие.
„Очаква се германската икономика да нарасне едва малко по-бързо от потенциала си следващата година“, посочва гуверньорът на Бундесбанк Йенс Вайдман. „Що се отнася до растежа – и в по-малка степен също и за инфлацията, рисковете за отслабване доминират от днешна гледна точка“, заяви той.
Макар търговското напрежение между САЩ и редица други държави да се успокои през последните месеци, германската централна банка все още вижда повишен риск от разрастващ се протекционизъм в световен мащаб, който може осезаемо да навреди на ориентираната към износа германска икономика. Институцията също така посочи и оставащата заплаха от Brexit без сделка, геополитическата несигурност, както и неволите около италианската фискална политика.
По-значителен стимул за германската икономика – най-вече през 2019 г., ще дойде от експанзионистичната фискална политика на страната, посочват от Бундесбанк. Излишъкът на страната може да достигне размер от 2% от брутния вътрешен продукт тази година, преди да се свие по-значително заради по-свободната парична политика. В същото време е възможно съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт да падне под 60-процентния праг, зададен от ЕС, още тази година.