Японската централна банка (ЯЦБ) стана първата сред държавите от Г-7, чиито собствени активи надвишават размера на икономиката на съответната страна.
Активите на финансовата институция са в размер на 553,6 трлн. йени (4,87 трлн. долара) и са пет пъти повече от пазарната капитализация на най-високо оценяваната компания в света Apple Inc. и 25 пъти оценката на най-скъпата японска компания - Toyota Motor Corp.
Сумата надвишава и общия брутен вътрешен продукт на пет развиващи се пазари – Турция, Аржентина, Южна Африка, Индия и Индонезия, съобщава Ройтерс.
Японският номинален брутен вътрешен продукт за периода април-юни – последните актуални данни, е в размер на годишните 552,8207 трлн. йени (4,84 трлн. долара). Четенето за периода юли-септември, което трябва да бъде публикувано в сряда, се очаква да отчете понижение заради поредица природни бедствия.
И макар някои анализатори да отдават подобряването на икономиката след десетилетия на дефлационен натиск на политиките на централната банка, ЯЦБ отбеляза не особено голям успех в това да изпълни целите си за инфлация от 2% или за подобряване на местното търсене и икономическия растеж.
Според някои инвеститори целта на банката за инфлация е прекалено амбициозна и тя е принудена да купува огромно количество облигации и акции, въпреки че другите големи централни банки започнаха да прекратяват своите кризисни политики.
В същото време агресивната политика на финансовата институция за покупки на активи през последните години доведе до това, че сега ЯЦБ притежава 45% от пазара на японски държавни облигации, възлизащ на 1 квадрилион японски йени, измествайки други банки и инвеститори.
„Политиката на Японската централна банка очевидно не е устойчива. ЯЦБ ще понесе загуби, ако трябва да увеличи лихвените проценти до – да кажем, 2%“, посочва фискалният анализатор Хиденори Суезава от SMBC Nikko Securities.
Активите на ЯЦБ започнаха да нарастват след идването на власт на гуверньора Харухико Курода в началото на 2013 г., който обеща, че подобни стъпки ще стимулират японската инфлация до 2% в рамките на две години.
Тази цел така и не можа да бъде изпълнена с изключение на кратък скок на цените след данъчно увеличение върху продажбите през 2014 г.
След като Курода започна програмата за стимули през 2013 г., номиналният БВП на Япония нарасна с общо 11% или 0,5% за тримесечие, което е един от най-бързите темпове на растеж в скорошната история на страната.
Но реалният растеж по времето на сегашния гуверньор не изглежда толкова впечатляващо – едва 6,7% досега или средно 0,31% за тримесечие.
Според мнозина инвеститори агресивният подход на Курода достига своя лимит. ЯЦБ започна да забавя покупките си на облигации, като в същото време отслабва и ефектът от закупуването на акции върху оценката им. По време на първата година от управлението на Курода ЯЦБ купи акции за 1 трлн. йени, а индексът Nikkei нарасна с 20%. Но откакто банката увеличи покупките си на 6 трлн. йени годишно през юли 2016 г., японските акции не се представят така добре, колкото тези на други пазари.