Напрежението на търговския фронт в световен мащаб може да забави растежа на еврозоната и банкерите от Европейската централна банка са обсъдили миналия месец дали да понижат оценката си за риска. Това става ясно от протокола от последната среща на ЕЦБ, цитиран от Ройтерс.
Представителите на регулатора в крайна сметка са стигнали до заключението, че икономиката на региона показва достатъчна гъвкавост, за да могат рисковете да се разглеждат като балансирани, въпреки че според някои анализатори факторите, които стоят зад неотдавнашното забавяне не са временни, както се е смятало по-рано.
ЕЦБ запази паричната си политика без промяна миналия месец, както се очакваше. От централната банка потвърдиха намерението си да приключат с изкупуването на облигации на стойност 2,6 трлн. евро тази година и да повишат лихвените проценти следващата есен, продължавайки бавния си, но стабилен темп на затягане на политиката.
Всъщност дори когато напрежението в търговията натежава върху растежа, а разпродажбите на акции засилват опасенията, някои банкери от ЕЦБ изразяват мнение, че това не е достатъчно банката да се откаже от нормализирането на политиката си.
„Постепенният темп на нормализиране на паричната политика е оправдано“, заяви в четвъртък в Индонезия управителят на Финландската централна банка Оли Рен. Според него настоящата сила на икономиката на еврозоната подкрепя увереността, че инфлацията ще се приближи към целта на ЕЦБ за ценова стабилност.
Но някои банкери стават все по-предпазливи, става ясно от протокола от последната среща.
През миналия месец банкерите стигнаха до заключението, че натискът върху разходите продължава да расте, което показва, че инфлацията ще се ускори, връщайки се към целта на банката от близо 2%, след като беше под нея повече от пет години.
В началото на седмицата гуверньорът на Холандската централна банка Клаас Кнот заяви, че Европейската централна банка ще трябва да започне обсъждания за увеличаването на лихвените проценти през януари.
„Никой не може да очаква настоящите хармонизирани финансови условия да продължат за дълго. И когато те се променят, ще стане ясно кой е взел твърде много дълг“, посочи холандският член на Управителния съвет на ЕЦБ.
Кнот посочи кризите в Турция и Аржентина като доказателство за това колко бързо могат да се променят финансовите условия и предупреди, че „обрат е възможен и в развитите държави“. Десетилетието на евтините пари накара хора и компании да вземат повече евтин дълг от когато и да е било, заяви Кнот, но допълни, че в същото време са ограничени стимулите за неговото изплащане.