Промишленото производство в еврозоната се е свило през юли за втори пореден месец и при това повече от очакваното, което може да е предвестник на евентуално забавяне на растежа на икономиката на валутния съюз през третото тримесечие, сочат публикуваните днес данни на Евростат, цитирани от Ройтерс.
Спадът се дължи главно на лошите данни от Германия, която е най-голямата икономика в еврозоната, както и на Италия, която имаше бурно лято на фона на неспокойните пазари заради плановете за големи държавни разходи на новото правителство.
Промишленото производство в 19-те страни от еврозоната през юли е спаднало с 0,8 процента на месечна основа и с 0,1 на сто на годишна основа.
През юни промишленото производство в еврозоната отчете спад от 0,8 процента на месечна основа и растеж от 2,3 на сто на годишна основа, се посочва в съобщението на страницата на статистическата служба.
Анализаторите, анкетирани от Ройтерс, очакваха спад от 0,5 процента на месечна основа и от 1 процент на годишна основа за юли.
В целия Европейски съюз промишленото производство бележи спад от 0,7 на сто и ръст от 0,8 на сто на годишна основа през седмия месец на годината. През юни показателят бе съответно минус 0,5 на сто на месечна основа и 2,5 на сто на годишна.
В България спадът на промишленото производство е бил 1,3 на сто през юли спрямо растеж от 0,8 на сто през юни. На годишна основа показателят бележи забавяне до ръст от 0,9 на сто спрямо 3,6 процента през юни.
Германия и Италия, съответно първата и третата по големина икономика в еврозоната, отчитат спад на промишленото производство от 1,8 на сто през юли, докато Франция, втората по големина икономика, бележи растеж на показателя от 0,7 на сто.
Макар данните за промишленото производство да са доста колебливи забавянето на показателя през първия месец на тримесечието може да е знак за по-слаб икономически растеж.
Евростат ще обяви предварителните си оценки за растежа на еврозоната за третото тримесечие на 30 октомври.
/БТА/
19:33 | 10.09.22 г.