След кратък отдих сътресенията за валутите на развиващите се пазари отново се завърнаха. Онова, което започна в Аржентина и Турция, след това доведе до по-широк срив на доверието, което накара централните банкери в Индонезия, Индия, Южна Африка и Бразилия да се хвърлят в опити да защитят икономиките си, коментира Quartz.
Ако това бъде пренебрегнато, още страни може да бъдат обхванати от спадове, застрашавайки икономическия растеж на собствената си държава и на света.
Турската лира, която трайно се настани на рекордни дъна, се оказа предвестник на проблемите из развиващите се пазари, коментират стратези на BNY Mellon. Трейдърите се опасяват за страните с голям дефицит по текущата сметка и големи обеми от деноминиран в долари дълг на фона на нарастващи лихвени проценти и по-силен долар, посочва банката.
Тази седмица аржентинското песо задмина турската лира и се превърна в най-зле представящата се валута на развиващите се пазари тази година. Тя е загубила повече от половината от стойността си от началото на 2018 г.
Аржентина
Проблемите на Аржентина не се оправят въпреки предприетите конвенционални мерки за избягване на валутна криза: повишаване на лихвените проценти, продажба на резерви и намаляване на държавните разходи. През юни правителството дори възстанови отношенията си с Международния валутен фонд след близо десетгодишно прекъсване.
Правителството поиска от МВФ да ускори отпускането на 50 млрд. долара съгласно ново споразумение. Това обаче изплаши трейдърите. Песото отново пое надолу. В отчаян опит да реши кризата централната банка повиши лихвените проценти до 60% - най-високото равнище в света. Песото продължи да поевтинява.
Турция
Турция отказва да вдигне лихвите, за да избегне кризата, влошавайки още повече нещата. Вместо това президентът Реджеп Тайип Ердоган се опитва да използва малки фискални мерки, за да сложи край на кризата. Пазарите реагираха негативно на това. Ердоган поддържа позицията си, че по-високите лихвени проценти ще доведат до инфлация (макар че истината е точно обратната). Освен това той обвинява водена от САЩ конспирация за икономическите проблеми.
Анализатори от ING казват, че са нужни традиционни мерки, т.е. повишаване на лихвените проценти, за да се убедят трейдърите отново да купуват лира. Стратезите на Commerzbank обаче казват, че може да е твърде късно за това. „В Турция вероятно сме достигнали точката, в която сама паричната политика не може да спасява лирата още дълго и в която това трябва да бъде придружено от политически мерки“, пишат те в коментар до клиентите си.
Лирата леко се възстанови, след като правителството увеличи данъка върху депозитите в чужда валута и намали данъка върху тези в лири на 31 август. Много анализатори обаче не са убедени, че доверието ще продължи още дълго. Заместник-гуверньорът на централната банка подаде оставка, оставяйки след себе си позиция, която Ердоган може да запълни, за да засили допълнително влиянието си върху паричната политика.
Индия
Commerzbank предупреждава, че урокът от Турция и Аржентина е, че другите развиващи се пазари не трябва да оставят валутите си да се обезценяват твърде дълго, преди да вземат действия. Според банката те трябва да показват, че насърчават икономика, която може устойчиво да подкрепи дефицита по текущата сметка.
Това предупреждение е най-вече в посока Индия. Рупията претърпя най-лошия си месечен спад от над три години. Съвсем наскоро тя поевтиня и под психологическата граница от 70 рупии за долар до рекордно дъно.
Индонезия
В същото време индонезийската рупия се срина до най-ниското си ниво от финансовата криза в Азия от 1998 г.
Все по-трудно е да се повярва, че тези валутни проблеми са отделни събития, случващи се едновременно в няколко страни. Проблемите явно се разпространяват, а поевтиняването на една валута ускорява спадовете в други части на света.