Сривът на турската валута става все по-обезпокоителен и за банковия надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ) – заради банките със силна експозиция към страната. Преди всичко големите банки BBVA, BNP Paribas и Unicredit са обект на специално наблюдение, съобщи Financial Times, цитирайки източници, запознати с темата. Положението обаче все още не е критично.
Последствията от рязкото понижение на турската лира се следят много внимателно от банкерите във Франкфурт, твърди FT. Така например много турски кредитополучатели може да не са успели да си осигурят адекватно хеджиране срещу спада на местната валута, което може да доведе до проблеми с плащането на заемите, деноминирани в евро или долари. А такива кредити в страната има доста – заради ниските лихви в еврозоната много турци се решаваха през последните години да теглят именно такива кредити, като много от тях са ипотечни.
Всичко това предизвика натиск над европейските банки, които са публични компании. Така например Deutsche Bank, испанската BBVA, италианската Unicredit и френската BNP Paribas загубиха по над три процента от пазарните си капитализации. Еврото като цяло също беше подложено на натиск: то се понижи с 0,6% спрямо американската валута до около 1,1460 долара.
Понастоящем банките в Турция са отпуснали заеми на стойност 148 млрд. долара и 110 млрд. евро, става ясно от актуално изявление на Банката за международни разплащания (БМР). Повечето от сумите идват от чужбина. Според данните на БМР най-високият риск понастоящем е за големите испански банки, които са отпуснали около 83 млрд. долара, докато банки от Франция и Италия са отпуснали кредити за съответно 38 и 17 млрд. долара. Представителите на банките и ЕЦБ не са пожелали да коментират информацията на Financial Times.
Карстен Хесе от банката Berenberg смята, че Турция е в големи затруднения. „След бума, предизвикан от кредитите, ръстът на инфлацията и драстичният колапс на валутата през 2018 г. показват, че страната сега е в опасност да се отправи към фалит. Освен очевидните рискове за самата Турция това повдига въпроса колко силно ще бъде засегната еврозоната. Според нас влиянието върху БВП на еврозоната ще бъде минимално. Дори износът на Турция да се срине с 20%, това ще отнеме само 0,1 процентни пункта от ръста на еврозоната", пояснява анализаторът.
Междувременно президентът Реджеп Тайип Ердоган се опитва да разсее опасенията от по-нататъшно сриване на лирата. „Не се притеснявайте", каза Ердоган пред последователите си късно в четвъртък в Ризе, град на Черно море. „Налице са няколко кампании срещу Турция“, каза той, позовавайки се на спора с Америка. „Не се притеснявайте". Но лирата загуби повече от една трета от стойността си от началото на годината и отново се озова на рекордно дъно в петък.
„Не забравяйте, че ако те имат своите долари, ние имаме нашия народ, нашия Бог", заяви Ердоган. „Работим усилено. Вижте къде бяхме преди 16 години, и вижте ни днес“.
Ислямско-консервативната партия на Ердоган спечели явна победа на парламентарните избори през 2002 година. Самият той бе министър-председател от 2003 до 2014 г., а след това пое президентския пост.
Чрез конституционен референдум през 2017 г. Ердоган получи огромно изобилие от власт и все по-често влияе на централната банка, което притеснява международните инвеститори от месеци. В допълнение към всичко това идва и дипломатически спор със Съединените щати за арестувания в Турция американски пастор Андрю Брънсън. Турската делегация, която се опитва да реши спора, се завърна от Вашингтон през тази седмица без осезаеми резултати. Луц Карповиц от Commerzbank заяви пред DPA: „Досега Ердоган не демонстрира, че се впечатлява от финансовите пазари. Това е опасна игра: колкото по-късно отстъпи, толкова по-големи ще са щетите, тъй като без промени в политиката ситуацията може да ескалира. Тогава ще е вероятен и капиталов контрол“.
Самият Ердоган нарече себе си „враг на лихвите" и обяви, че ще упражнява по-голям контрол върху паричната политика. Той предпочита банките да отпускат евтини заеми и да стимулират така икономическия растеж. Инвеститорите обаче се опасяват, че може да възникне прегряване. Президентът вече призова сънародниците си да заменят своите депозити в долари и евро в националната валута.
Експертите сега считат, че на ход трябва да е централната банка.
„Напрегнатата ситуация би могла да се реши чрез енергичен подход на турската централна банка", казва пред Ройтерс главният икономист на VP Bank в Лихтенщайн Томас Гитцел. „Необходимо е силно увеличение на лихвените проценти, което би било доказателство, че паричните власти на Босфора са решени да не гледат безучастно упадъка на местната валута".
„Турската лира е в низходяща спирала. Липсва доверие. И това в момента това е основният проблем на Турция. Инвеститорите разпродават турски акции и облигации, поставяйки все по-голям натиск върху обезценяването“, добавя и Клеменс Бундшу от LBBW.
„Първоначално главният проблем все още бяха липсата на правна сигурност и независимостта на централната банка в борбата срещу ужасната инфлация. Междувременно пазарите категорично симулират възможността за фалит на Турция", допуска той.
06:56 | 14.09.22 г.