Каквото и да каже Марио Драги за програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка тази седмица, то това едва ли ще даде някаква яснота по отношение на плановете за лихвените проценти, пише в свой анализ Bloomberg.
Управителят на ЕЦБ и колегите му ще обсъдят и евентуално кога може да обявят края на покупките на активи на срещата си в четвъртък. Но и досега те не са отговорили на въпроса как ще променят политиката си, ако разходите за кредитиране останат на досегашните си рекордни ниски нива, докато се преминава към края на изкупуването на активи.
Вместо това банкерите многократно заявяват, че очакванията на инвеститорите за увеличение на лихвите около средата на следващата година в момента изглеждат разумни.
Според Ричард Баруел, икономист в лондонския офис на BNP Paribas Asset Management, ако липсва достатъчно смелост за обявяване на насоки за лихвените проценти, то тогава е по-добре да се каже много малко, за да се избегне объркване на пазара с несигурни сигнали.
Анкетираните от Bloomberg икономисти прогнозират, че ЕЦБ ще повиши депозитната лихва през второто тримесечие на 2019 г., а основният лихвен процент на рефинансиране - през третото тримесечие. Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман и управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало наскоро заявиха, че това са реалистични срокове.
Засега изглежда, че банкерите нямат причина да бъдат по-конкретни. Изкупуването на активи ще продължи поне до септември и вероятно няма да бъде напълно отменено до края на годината. Инфлацията постепенно се ускорява, а степента на забавяне на икономиката тази година все още е неясна. Като към това се добавят политическите борби в Италия, които предизвикаха спадове на пазара на облигации и които изглежда, че могат да се възобновят по всяко време, заедно с нарастването на световните търговски конфликти, ситуацията и изглежда несигурна.
Банкерите от ЕЦБ не показват никакви признаци, че искат да се обвържат с конкретна дата за промяна на лихвите. Обвързването с икономически показател, различен от инфлацията, също не е опция, тъй като мандатът на институцията е свързан именно с ценовата стабилност, за разлика от Фед, който трябва да балансира инфлацията и заетостта.