Поскъпващото евро може да окаже натиск над инфлацията, освен ако това не се компенсира от засилваща се икономика, предупреди Беноа Кьоре, който членува в изпълнителния борд на Европейската централна банка (ЕЦБ). Изказването му подкрепя призивите за запазване на облекчена парична политика продължително време.
Същевременно той каза, че политиката на ЕЦБ ще продължи да бъде стимулираща за по-продължителен период от време, отколкото в предходните случаи на шокове, което вероятно ще ограничи негативното влияние, дължащо се на поскъпването на еврото. Коментарът на Кьоре предполага, че европейските централни банкери изглеждат относително спокойни за около 14%-ното поскъпване на еврото към долара през настоящата година, въпреки че през миналата седмица президентът на ЕЦБ Марио Драги посочи, че валутният курс на единната валута е източник на несигурност, който изисква по-внимателен мониторинг от страна на централната банка.
„Външните шокове за валутния курс, ако се окажат продължителни, може да доведат до неоправдано затягане на финансовите условия с нежелани последици за перспективите пред инфлацията“, каза Кьоре в понеделник във Франкфурт. „На този фон волатилността във валутния курс през последно време представлява източник на несигурност, който изисква наблюдения“, допълва той, цитиран от Bloomberg.
Поскъпването на еврото се оказа допълнително главоболие за ЕЦБ, тъй като икономистите в банката се опитват да решат бъдещето на програмата за количествени облекчения, която по план изтича в края на декември тази година. Драги предупреди през миналата седмица, че централните банкери следят движението на валутата, след като от началото на годината тя поскъпна с 14% спрямо еврото, което пък накара регулаторът да понижи прогнозата си за инфлацията.
Макар и да няма непосредствен повод за притеснения, тъй като подобряващата се икономика във валутния съюз позволява на компаниите да повишават цените и това компенсира повишаващия се обменен курс, Кьоре посочва, че има причина за бдителност.
„Ако причините за различните шокове, които движат валутния курс, се променят с времето, тогава и нашата преценка за последиците върху инфлацията ще трябва да с променят, независимо дали има експанзия, или не“, казва той.
Кьоре защити политиката на ЕЦБ, като заяви, че паричната политика може да облекчи финансовите условия, за да насърчи икономическата активност, но има ограничения в това, до колко може да упражнява контрол.
В сравнение с предишни шокове политиката на ЕЦБ ще остане по-разхлабена и стимулираща за по-дълго време, като по този начин вероятно ще отслабне негативния ефект върху икономическия растеж, дължащ се на поскъпването на еврото, заяви Кьоре. Тъй като сегашното възстановяване в еврозоната се дължи до голяма степен на вътрешното търсене, силата на еврото може да има по-малко влияние върху растежа, отколкото, например, след "голямата финансова криза" преди години, добави той.
Централната банка не успя да постигне целта си за растеж на инфлацията през последните четири и половина години и не очаква нарастване на инфлацията до малко под 2% преди 2020-а година, показват новите прогнози на банката от миналата седмица. Въпреки това се очаква институцията да ограничи част от стимулиращите си политики на следващото редовно заседание на 26-и октомври, тъй като заплахата от дефлация в еврозоната не е в сила от доста време насам, а от друга страна икономическият растеж в региона е далеч по-добър от прогнозите, направени само преди няколко месеца.