Много спестовници бленуват за бърз край на ултрамеката парична политика на еврозоната. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги може да даде сигнал за това още в четвъртък. След заседанието на Съвета в естонската столица Талин Драги би могъл да изкаже поне намеци за паричен обрат, пише в анализ за германския икономически всекидневник Handelsblatt Ян Малиен.
Много икономисти очакват централната банка да регулира внимателно своите съобщения и комуникация като цяло. Това е важна стъпка по пътя към изхода от хлабавата парична политика. Конкретни съобщения за свиване на възлизащата на трилиони евро програма за покупки на облигации от централната банка не се очакват. Също така не се очаква и лихвените проценти, които са на рекордно ниското ниво от 0,0%, да бъдат променени днес.
„В крайна сметка ЕЦБ контролира според нас в плахо темпо промяната от текущата ултраекспанзивна парична политика", казва стратегът по лихвите от DZ Bank Кристиян Райхертер.
Главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг очаква централната банка да се изкаже доста по-предпазливо по конюнктурната среда. „Очаквам ЕЦБ да е неутрална по отношение на рисковия баланс“, пояснява той. Досега банката подчертаваше рисковете от охлаждане на икономиката.
Стъпка по-напред ще иде банката, ако напасне и прогнозата си за лихвените равнища. Досега тя очакваше, че лихвите ще останат в продължителен период на „актуалното или на по-ниско ниво“. Ако Драги задраска фразата „или на по-ниско ниво“, де факто ще изключи възможността за нови понижения на лихвите.
В момента ЕЦБ не само поддържа нулева лихвата, но и купува месечно облигации за 60 млрд. евро предимно от държави от еврозоната.С това тя иска да насърчи инфлацията в общата валутна зона в посока на целевото равнище от 2 на сто. Покупките трябва да продължат до декември 2017 г.
Какво ще се случи след това, зависи най-вече от това как ще се развие инфлацията в еврозоната. Драги ще представи на пресконференцията нови прогнози от страна на централната банка за динамиката на цените и растежа в еврозоната. ЕЦБ вероятно ще понижи леко инфлационните си прогнози и леко ще увеличи своите прогнози за растежа, съобщи Ройтерс, позовавайки се на вътрешни източници.
Най-вероятната опция в момента е обемът на покупките на ЕЦБ да бъде свит от януари 2018 г. Но подобен ход трябва по принцип да се обяви чрез подходящата комуникация. Привържениците на скорошен изход от досегашната политика подчертават ускорената инфлация в еврозоната и силната икономика. В периода от януари до март икономиката в еврозоната отчете ръст от 0,5% - повече от два пъти по-силно нарастване от икономиката на САЩ. В допълнение политическата несигурност в еврозоната се сви след победата на реформиста Емануел Макрон на френските президентски избори.
Ето защо не само класически защитници на по-строгата парична политика, като президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, пледират за по-скорошна промяна. И французинът Беноа Кьоре предупреди наскоро, че едно колебливо напасване на комуникацията крие риска пазарите да реагират по-късно, но много по-силно на промените.
Въпреки това има и редица гласове, които призовават за предпазливост. Те се опасяват, че един твърде висок дебат за промяна ще доведе до това лихвите да скочат твърде бързо. Скептицизма си те оправдават със силните колебания на инфлацията в еврозоната. Така например през май цените са скочили само с 1,4 на сто след ръста от 1,9 на сто през април. Базовата инфлация, която изключва цените на петрола и хранителните стоки, бе още по-колеблива - само 1 на сто.
Едва преди дни Драги заяви в Европейския парламент, че „един извънреден обем“ на паричнополитическа помощ е все още необходим, за да се доближи инфлацията до целта. Така че едва ли може да очакваме твърде широка крачка днес в обратната посока.
17:08 | 12.09.22 г.