Руската централна банка е открила още негативни последици от намаляващата средна класа в страната, пише Bloomberg. Регулаторът предупреждава, че способността му да управлява инфлацията е изложена на риск заради нарастващото неравенство и изчезването на домакинствата със средни доходи, които са най-чувствителни към измененията на лихвените проценти и цените.
Доходите и вътрешното търсене все още се понижават с безпрецедентен темп за управлението на Владимир Путин. Данни, които предстои да бъдат публикувани в сряда, се очаква да покажат, че продажбите на дребно се понижават през септември 21 поредни месеца, а пък реалните разполагаеми доходи записват годишен спад от 7%. Това са средните прогнози от проучването на Bloomberg.
Потреблението в Русия се свива, тъй като заплатите не могат да растат със същия темп, с който се повишават разходите за живот. Така през последните две години, откакто започна икономическият спад, 14 млн. руснаци вече са извън средната класа, показва изследване на Сбербанк. Свиването на тази социална група, която просперираше по време на петролния бум и се увеличи двойно, сега се развива в обратната посока. Много от тези хора сега разчитат на държавни помощи и са станали по-уязвими от промени във фискалната политика.
„Свиването на средната класа не е добро за управлението на инфлацията, тъй като рисковете от страна на фискалната политика са по-големи“, казва Олег Кузмин, бивш съветник в централната банка, който е главен икономист за Русия в Renaissance Capital в Москва. „Търсенето ще бъде по-чувствително, що се отнася до решения за бюджета“, посочва той.
Докато нарастващото неравенство свива потреблението, а изчезващата средна класа може да застраши ръста, влиянието на поляризацията в доходите върху политиката на централната банка е по-малко очевидна. „По-дълбокото социално неравенство отслабва ценовата еластичност на търсенето и усложнява задачата да се контролира инфлацията“, смята регулаторът.
По-бедните семейства, които обикновено нямат спестявания и достъп до кредитиране, харчат за основни продукти и не реагират на промени в лихвените проценти. По-богатите домакинства от друга страна, също не реагират, защото харчат много малка част от доходите си за стоки от първа необходимост.
„Домакинствата от средната класа са най-чувствителни към промени в лихвените проценти и в потребителските цени, което насърчава производителите да направят промени спрямо тяхното търсене“, пише в проектонасоки на централната банка за периода 2017 – 2019 г. „Икономическа политика, която насърчава по-равномерно разпределение на доходите в обществото, ще създаде условия не само за балансирано развитие и социална стабилност, но и ще подобри ефективността на паричната политика“, се казва още в текста.
Вече има предизвикателства пред централната банка. Надеждността й е изложена на риск, тъй като 2015 г. беше четвъртата поредна година, в която инфлацията надвиши целевите нива. Централната банка, начело с Елвира Набиулина, се опасяват дали ще успеят да върнат инфлация на ниво 4% в края на 2017 г., поради което обещават да задържат лихвите без промяна до края на тази година. Централната банка понижи два пъти основния лихвен процент през 2016 г. до 10%.