Валута, която се превърна в убежище през 2012 г., сега се търгува почти като такава на развиващ се пазар. Става въпрос за норвежката крона. Това се случва въпреки рейтинга от ААА на страната, най-големия държавен инвестиционен фонд в света и значителния излишък по текущата сметка, коментира Bloomberg.
Когато Великобритания шокира света, гласувайки да излезе от Европейския съюз, инвеститорите се струпаха на пазари на валути, които смятаха за безопасни – например йената, франка и датската крона. В същото време те захвърлиха активи, които възприемаха за по-рискови, като паунда, злотата и норвежката крона.
Готе Лангелан, главен анализатор в Nordea Bank в Осло, казва, че кроната е попаднала в една група с валути, които са отстъпили пред избягването на риска след Brexit. Въпреки рейтинга си ААА кроната в крайна сметка е „малка, периферна валута“, казва той.
Да имаш малка валута означава да имаш и малка икономика и парична политика, която лежи на милосърдието на по-големите глобални икономически течения. Сътресенията около Великобритания заплашват икономическото здраве на Европа и може да принуди централните банкери в Норвегия да се присъединят към колегите си в Скандинавия и да намалят лихвените проценти до нула. В Дания и Швеция всъщност лихвите вече са дори под нулата.
Планирайки срещата си в неподходящ момент, в деня на вота около Brexit норвежката централна банка обяви, че запазва основния си лихвен процент на ниво от 0,5%. Тя сигнализира още, че става все по-оптимистично настроена към икономиката на фона на възстановяването на цените на петрола. Банката заяви, че все още има възможност да намали лихвените проценти още веднъж тази година. Точно тогава станаха ясни резултатите от референдума.
Сега Danske Bank и Svenska Handelsbanken очакват да се наложи гуверньорът Ойстен Олсен да намали лихвените проценти два пъти, удряйки нула до края на годината, за да се справи със спада от Brexit, докато пазарите за износ на Норвегия понасят удари.
DNB – най-голямата норвежка банка, заяви, че централната банка ще трябва да се откаже от част от новия си оптимизъм, да намали лихвените проценти още веднъж и да понижи прогнозата си за основния лихвен процент, за да не изостава от стимулите в чужбина.
Спадът на кроната отразява новата реалност. Въпреки че бе желана през 2012 г., когато инвеститорите се фокусираха върху кредитоспособността, валутата на Норвегия не е популярна в моменти, в които се търси ликвидност, каза Ерика Бломгрен, главен стратег на SEB. През 2012 г. кроната бе „алтернативно убежище“, казва тя. Сега всичко се върти около „последиците за очаквания растеж и настроенията по риска“.
В света има само 10 страни с рейтинги ААА и от трите рейтингови агенции Moody’s, S&P и Fitch. Едномесечната волатилност показва, че Норвегия има най-рискова валута в групата, която включва още Швеция, Дания, Швейцария, Германия, Австралия, Сингапур и Канада. Еврочленките Люксембург и Холандия също са сред тях.
Прогнозите за още понижения на лихвените проценти имат своето влияние на валутния пазар. Нилс Кристиан Кнудсен, валутен стратег в Handelsbanken, казва, че има значителен риск за кроната заради нивата на лихвените проценти и волатилността на цената на петрола.
„Пазарният риск е висок“, казва той. „Инвеститорите ще се въздържат да купуват кроната“.