Централната банка на Норвегия остави без промяна основния лихвен процент, който е на рекордно ниско ниво, на фона на сигналите, че икономиката на най-големия производител на петрол в Западна Европа ще се размине с рецесията благодарение на рекордните бюджетни и парични стимули, предава Bloomberg.
Лихвата бе оставена на ниво от 0,5%, както прогнозираха 14 от общо 15 анкетирани от агенцията икономисти. Банката увеличи прогнозата си за лихвата в дългосрочен план, докато намекна, че може да я понижи още веднъж тази година.
„Все още са налице перспективи, че основната лихва може да бъде намалена в хода на годината“, коментира гуверньорът Ойстен Олсен.
Въпреки че пострада от ниските цени на петрола, Норвегия успя да избегне въвеждането на отрицателни лихви и неконвенционални мерки на паричната политика, които се наблюдават другаде. Правителството харчи рекордно много от приходите си, генерирани от продажбата на петрола, а пониженията на лихвите през последните години доведоха до поевтиняване на кроната, което подпомага износителите извън петролния сектор.
Ключови индикатори свидетелстват, че дъното за икономиката може би е достигнато. А икономиката изгуби хиляди работни места в петролната индустрия. Последните данни от сряда показват, че безработицата е 4,6% през април спрямо очакванията за 4,7%.
В интервю в сряда премиерът Ерна Солберг заяви, че икономиката на Норвегия показва някакви положителни признаци и че безработицата се движи леко надолу. Тя обаче предупреди, че развитието е крехко.
От януари насам кроната поскъпна успоредно с петрола, като валутата увеличи стойността си с 3 на сто до около 9,34 крони за едно евро, докато сортът Брент поскъпна с 80% за същия период.
Централната банка запази прогнозата си за растежа от 0,8% през 2016 г. непроменена, но занижи очакванията си за 2017 г. до 1,6% от предишните 1,8%.
„Растежът на норвежката икономика най-вероятно ще остане слаб в краткосрочен период, въпреки че растежът на цените на петрола може да намали несигурността и до известна степен да увеличи търсенето“, гласи становището на банката.
„Ако силното покачване на цените на жилищата продължи, уязвимостта на домакинствата може да се увеличи. За определен период инфлацията е над 2,5%, но по-слабият ръст на работните заплати и по-скъпата крона ще доведат до отслабване на инфлацията“, пише още там.
23:02 | 04.09.22 г.