Германия стартира обещаващо второто тримесечие на 2016 г. и положителният тренд ще продължи, макар и с по-бавно темпо в сравнение с наблюдаваното през първото тримесечие, прогнозира германското министерство на финансите, цитирано от Ройтерс.
Най-голямата европейска икономика записа растеж от 0,7% на тримесечна база в периода януари-март 2016 г. – най-силният прираст от две години, след като ръстът на потреблението и на инвестициите в строителния сектор и по-високите държавни разходи, свързани с мигрантите, засенчиха слабото представяне по линия на външната търговия.
Правителството очаква вътрешното търсене да движи общата икономическа експанзия от 1,7% през 2016 г. – толкова, колкото бе и през миналата година.
„Германската икономика стартира добре второто тримесечие“, пише в месечния доклад на финансовото министерство. „Икономическите индикатори като цяло свидетелстват за икономическото възстановяване, въпреки че то е с по-малко динамично темпо в сравнение с това, наблюдавано в началото на годината.“
Растяща заетост, по-високи заплати и по-ниски лихви стимулират покупателната способност на германците, твърдят от министерството, според което условията за стимулиране на потреблението остават добри.
Силното вътрешно търсене води до ръст на приходите от данъци, като за първите пет месеца на 2016 г. те са нагоре с близо 6 на сто на годишна база.
По-високите данъчни приходи позволяват на финансовия министър Волфганг Шойбле да увеличи разходите, свързани с мигрантите и инфраструктурата, докато същевременно поддържа балансиран бюджет.
Що се касае до външната търговия – министерството очаква износът да продължи да расте благодарение на силното търсене от страните членки на Европейския съюз. Според финансовото ведомство това се явява компенсираща мярка заради спадащото търсене от развиващи се пазари като Китай, Бразилия и Русия.
Новините са добри и за българската икономика, защото Германия е основният ни партньор във външната търговия с държавите членки на ЕС. През първото тримесечие износът към Германия расте с 2,2% на годишна база до 1,44 млрд. лв., докато вносът спада с 4,2% годишно до 1,58 млрд. лв.